Запознайте се с каламондина

Каламондинът е млад член на семейство Цитрусови. Семейството е съставено преди всичко от бодливи видове - от дребни храсти до дървета високи 8-10 до 15 м. По-често с неядливи плодове. Болшинството от видовете са вечнозелени и топлолюбиви. Един от най-зимоустойчивите, отдавна внесен и у нас, е трилистният понцирус. Той е листопаден. Използва се масово като подложка за присаждане на лимона, портокала, мандарината за отглеждане в Грузия, Азербайджан и др. на открито с лека зимна защита. Плодовете, въпреки че съдържат витамин С, не са годни за ядене - те съдържат смолесто гликозидно вещество “понциридин”, което предизвиква диария.
Към семейството Цитрусови се отнасят много видове с дребни плодове, като небодливите кинкани, наричани по-често кумквати. Това са дребни растения, високи не повече от 60 см, изправени или разлати, с многобройни тънки клончета, много родовити. Отглеждат се предимно като декоративни стайни растения с ядливи плодове.
Каламондини са група сортове и вариетети с недоизяснен произход. Към тях се числи и дребноплодният вид дръвче-джудже цитрус митис и неговият вариетет сортът Шиното, листата на който са пъстро вариращи с албинотични петна и провлаци. Понякога хлорофилната част на листата на Шиното е под 50%, поради което такива дръвчета остават още по-дребни. Преобладава мнението, че каламондините са естествени хибриди между неизвестни вариетети мандарина и кинкан. Получени са и по селекционен път . Отглеждат се предимно като високо декоративни съдови растения. Нуждаят се от укритие през зимата.
Дръвчето на каламондините е малко - почти естествен бонзай, с диаметър на коронката до 50-60 см, гъсто разклонена. Клонките са обикновено къси. Няма тръни. Листата са дребни, заострено-елисовидни, тъмнозелени. Цъфти обилно, няколко пъти годишно. Плодовете са дребни, с размерите на едър топчест орех или дребна ябълка, закръглени, слабо сплеснати, с възоранжево-жълта кора. Може да се ядат заедно с кората. Сокът е приятнокисел, а при презряване - сладък.
Всички сортове и вариетети се размножават лесно с вкореняване на резници дълги 5-8 мм, в смес от пясък, перлит и торф, при тенпература около 18- 24°С в покрита саксия или терина. Може и да се присаждат на подложка лимон, грейпфрут, пондероза, бигарадия и по-трудно на портокал и мандарина.