Родът Lantana обхваща около 50 вида, които се срещат в топлите ариали на разпространение на Америка, Азия и Африка. Голям брой от тях имат много добри украсни качества. Най-интересни са видовете:
L camara Това растение призхожда от Бразилия. То е незимоустойчив храст . Може обаче се отглежда като едногодишен. Има силно разклонено стъбло с височина около 1,5 м. Листата са грапави, овално ланцентни, срещуположни и назъбени. При смачкване те издават неприятна миризма. Цветовете са дребни, с тръбесто венче, което завършва с четири неравни полегнали дяла. Събрани са по-голям брой в гъсти кичури с изпъкнала горна повърхност. Отначало цветовете са ясножълти, но постепенно преминават в златистожълти или виолетовожълти. По форма те наподобяват Върбинката. Цъфти почти непрекъснато, но най–обилно през лятото.
L hybrid Произлиза от хибридното смесване от различни видове лантани с бели, пурпурни и жълти цветове и видове с едри цветове, които отначало са бели, после стават жълти и оранжеви. Хибридните лантани се отличават с изобилно цъфтене, което започва от пролетта и трае до първите слани. Те са представени от голям брой вариетети с различна растовитост и багри на цветовете. Като се изключат бяло цъфтящите, при всички останали основната багра на венчето варира. Това прави растенията още по-интересни и обичани. Цъфти едновременно с предходния вид, но по-изобилно.
Изисквания
Лантаните изискват лека, варовита, богата и дълбока почва, проветриво слънчево изложение и редовно поливане. За майчините растения засадени в саксии, подхожда сместа съставена: от парникова пръст и чимовка. За младите растения чрез вкореняването им към тази смес се прибавя и малко пясък.
Благодарение на непрекъснатото си цъфтене, изобилието и оргиналните багри на цветовете лантаните са много добри за цветни лехи, разположени близо до алеите. Високостеблените растения дават добър ефект, когато се засаждат поединично или на групи в лехи с други цветя. Когато се отглеждат в саксия, те се използват за вътрешна украса. В такъв случай, ако се държат в топли и светли помещения, те цъфтят непрекъснато.
Размножаване
Лантаните се размножават чрез семена, чрез резници и чрез присаждане. Семената се засяват през януари- февруари. Пикират се в саксийки и остават в тях до изнасяне на постоянно място. Но понеже хибридните вариетети , размножени по този начин , дават разнообразно поколение, получените растения цъфтят по-късно. Най-често се практикува размножаването чрез резници. За тази цел майчините растения се избират през лятото и през есента се внасят в цветарници с температура 6 – 8°С. През януари саксийната пръст трябва да се смени, короната се съкращава, растенията се внасят в топъл цветарник. Увеличава се влажността на почвата и въздуха – създават се условия за образуване на нови клончета, които се използват за резници. Резниците се вкореняват при температура на пясъчния субстрат 20-30°С. Растенията получени от резници започват да цъфтят още през април.
За получаване на високи храсти се практикува присаждане върху естествени видове, главно от лантана камара. Както при високостеблените, така и при нискостеблените форми се практикува пензиране. С него се цели създаване на симетрична корона и гъсто разположени цветни клончета.
РАЗСАД ЗА ЛАНТАНА
Мигрената е епизодично едностранно главоболие и е сред неговите най-чести форми. Засяга предимно хора в млада и средна възраст, най-често жени. При тях е нарушена преработката на дразненията от нервни...
Според биологичните им особености ягодите не се разделят на висящи и невисящи. Тези понятия по-скоро са свързани с начина им на отглеждане. В същото време обаче има ягоди, които много добре са пригоде...
Ако правите стени и ъгли са ви омръзнали с неизбежното си присъствие в градската архитектура и обзавеждането на дома, значи е време да се обърнете към най-съвършената геометрична фигура – кръгът. А ед...
Чайнохибридните рози са резултат от кръстосването между чайните и ремонтантните рози. Първият сорт е създаден във Франция през 1867 год. И става родоначалник на цяла група рози. Тези рози цъфтят неп...
Прасковата дава плод още на втората година