Къде е моят татко?

Ти отглеждаш детето си сама и то никога не е виждало баща си. Ти си щастлива и доволна, но не знаеш какво да отговориш на малкия си син или дъщеря на въпроса за баща му.
Не е важно какво е станало между вас – кратък роман или няколко, с нищо не обвързващи, срещи. Важното е, че за теб тези отношения са свършили – този мъж завинаги е изчезнал от твоя живот. Но въпреки всичко ти си му благодарна: та нали той ти е подарил главния човек в твоя живот – детето! Което възможно много скоро ще ти зададе въпроса: „Мамо, къде е моят баща?” А ти си биеш главата как да му кажеш истината и трябва ли изобщо да правиш това. Трябва, повярвай!

Да не се травмира!

Психолозите от целия свят, на всеки въпрос на родителите, започващ с думите: „Да кажа ли на детето?”, отговарят еднозначно: „Да се казва!”

Защо?

Многогодишни изследвания са показали, че наличието в семейството на нещо много тайно и скривано, във всички случаи ще травмира психиката на децата. Затова не си струва да се съчиняват легенди от рода, че бащата е космонавт и е заминал на далечен полет или изпълнява секретна задача в друга страна. С времето в тези истории задължително ще се наложи да се внасят корекции, тъй като правдивата информация рано или късно ще стигне до порасналото дете. За да не загубиш доверието на детето, разкажи му за отношенията с неговия баща – каквито са били, без украшения. Само помисли с какви думи да облечеш истината за появяването на малчугана. Ако за теб ситуацията е достатъчно деликатна, то за твоето дете това е истинско чудо, благодарение на което се е появило на света!

Важни думи

Опитай така: „Сине, ние с твоя баща много се обичахме и в резултат на тази любов се появи ти. Нашата среща с баща ти беше кратка и ние не можахме да останем заедно”. Причината за раздялата трябва да се формулира много коректно – така, че малкият човек да не мисли, че раздялата между мама и тате е станала по негова вина (а това често се случва).

Придържай се към следните принципи:

Не бъркай съпружеските отношения и родителско-детските.
Ако между тебе и бащата нещо не върви, детето не трябва да участва в това. В беседите с детето не игнорирай факта за съществуването на неговия баща – дори не присъстващият в семейството мъж, продължава да играе тази роля. Той за малкото дете е също толкова важна фигура, колкото и мама. Твоята задача е да не изкривяваш неговия образ, внасяйки свои отрицателни емоции – нека у детето да се създаде своя представа за баща му, дори ако тя не съвпада с твоята.

Бъдещето на твоето дете се формира днес.

В детството се залага стереотипът на поведение и е важно детето да получи правилни насоки. Даже ако детето никога не е виждало баща си, то мислено рисува неговия портрет, представяйки си го силен, мъжествен, добър. Това е необходимо на малкия човек, за да създаде модел на своето поведение: момченцето иска да прилича на него, момиченцето – да знае, че баща й я смята за най-красивата (не е задължително да се говори, че той никога не е виждал дъщеря си).

Надежда и опора

Именно от теб детето ще получи представа за това, какво значи семейни отношения. А твоите разкази за бащата ще формират у детето представа за взаимоотношенията между мъжете и жените. Затова разкажи как вие сте се запознали, как красиво той те е ухажвал, как се е грижил. Припомняй някакви мили детайли, свидетелстващи за топлотата във вашите отношения.

И още:

Сега ти си главната опора на своето дете, затова трябва да бъдеш силна. Не се обвинявай за раздялата с бащата на детето. Впрочем, да обожествяваш тази, в дадения момент, виртуална фигура също не си заслужава. Преживявайки своята самота толкова силно, че можеш да загубиш контрол над себе си, ти ще подложиш психиката на детето на изпитание. Чувствайки твоята слабост, то ще започне да изпитва тревога и страх: та нали за него ти си главният защитник и учител.