Има два варианта – да покривате чувствителните към студа тревисти многогодишни растения или да ги прибавяте към масата, събрана за направа на компост. Важното е да не оставате листа върху моравата, тъй като тревата се задушава и започва да гние. Листата на ореха, дъба, бука и конския кестен съдържат много дъбилни вещества и се разлагат по-дълго време. За да ускорите този процес, наситнете ги и ги смесете със ситен пясък и след това ги поставете в компоста.
За да си направите компост, ще ви е нужна дъсчена или пластмасова конструкция, която е поставена на избраното от вас място. Дървената ще пропуска въздуха и ще поддържа добра вентилация. За да имате успех, тя трябва да е не по-малка от 1 куб. метър. Пластмасовият съд пък от своя страна запазва по-добре топлината и е по-мобилен.
Поставете на дъното на съда около 10 см слой от груб материал – слама, сено, клонки. Това е нужно, за да осигурите дренажа и достъпа на въздух.
Наредете материалите за компоста на слоеве. Полезно е, слоевете от зелени мокри и меки отпадъци да се редува със по-сухи и твърди, това ще осигури вентилацията и процесът на гниене ще се ускори. Никога не притъпквайте съдържанието, защото това ще наруши процеса на разлагане.
Над всеки слой прибавяйте и малко почва, а при възможност и пресен органичен тор. Той стимулира дейността на микроорганизмите, които разлагат сложената за компостиране органична материя. Катализатор на реакцията е и прясно окосената трева и бобовите растения.
Дръжте контейнера покрит, за да съхраните влажността и топлината. Пластмасовите контейнери обикновено имат капак, а за самоделните можете да използвате найлон или някакъв друг материал. Идеалната температура, при която протича компостирането, е 55 градуса.
От време на време разбърквайте и навлажнявайте компостната маса, но не допускайте застояването на вода.
След няколко месеца произведеният от вас пълноценен органичен тор ще е готов за употреба в градината. Зрелият компост представлява еднородна землиста маса с аромата на плодородна почва.
Използван широко в страните от Западна Европа, напоследък този метод намира все по-широко приложение в практиката на овощните разсадници и у нас. Много е интересен и за любителите овощари. По същество...
Основното правило е да се избере такъв хербицид, който е регистриран срещу видовете плевели, преобладаващи в насаждението. При почви с лек механичен състав трябва да се прилагат хербициди, които са по...
Ако имате полиетиленова оранжерия, може да опитате. За този начин на отглеждане благоприятният срок за засяването на разсада е началото на втората десетдневка на януари за най-южните райони на странат...
Необходими са около килограм и двеста грама семена за сто квадрата. Ако площта е малка, засаждането в гнезда е по-подходящо. Набраздете мястото на 50-60 см за ниските сортове и на 80-100 см за високит...