Има цветя и храсти, които не предпочитат слънцето, а сянката. Момината сълза (Convallaria majalis) напролет ще я срещнем на сянка под някое дърво или зид. Белите уханни цветове, подобни на звънчета, са много обичани и търсени за рязан цвят всяка пролет. За да я има в северния двор, трябва да се извадят в саксии коренища от момина сълза. Те са два вида. Едните са тъпи и дебели, а другите – тънки и заострени. Важни са дебелите, защото те дават начало на цветните пъпки. Тънките и заострени са листни. През декември и януари саксиите се внасят на топло в помещения. Поливките с вода се зачестяват и се прибавя оборски тор. Рано напролет се пренасят и засаждат в северния двор да красят на сянка.
Предпочитана за северния двор е хортензията. За нея не бива да се забравя, че обича влагата и честите поливки й се отрязват много благотворно.
Чимширът (Buxus sempervirens) също е много подходящ за северен двор. Макар и бавно растящ храст той се формира с ножица. При него има едно условие, което задължително трябва да се спазва, а то е въздушната влага, без която не може. Към почвите не е взискателен. Може да са бедни, каменисти, песъчливи, дори издържа на заблатените, но без въздушна влага посърва и загива.
Друга прелест за северния двор са стелещите хвойни, които се делят на ниски, средни и високи.
Хвойни и тис крият двора
Стелещата хвойна – (Juniperus sabina) отлично покрива оголени площи. Успеем ли да си я закупим от декоративен разсадник, този вечнозелен храст ще унищожи много бързо излишните бурени и ще разчисти терена от нежелана растителност. Стелещата хвойна обхваща пространствата на ширина в диаметър, а не на височина.
Чимширът и стелещата хвойна се размножават вегетативно, но само със зелени резници, които се събират в края на юни и до средата на юли.
Много подходящ за северен двор е тисът (Taxus baccata). Той е вечнозелен и е незаменим за жива ограда. Живее дълго – над 1000 години, но расте много бавно. Обича влагоемните почви. Развива гъста красива корона и здрава коренова система. Започва да плододава от 20-ата си годишна възраст. Вечнозелените листа са игловидни и наситенозелени. Те са разположени срещуположно на клонките. Всички части на тиса обаче са отровни, с изключение на обвивката на семената. Съдържанието на алкалоида таксин го прави полезен и не вреди на околните храсти и дървета. Когато служи за жива ограда, е добре да се разполага шахматно на ивици с 40 см ширина на дупките за засаждане и дълбочина – 50 см.
Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...
Засаждането на растенията на постоянното им място се извършва през май или през юни, което зависи от датата на засяване на семената за производството на разсад. Целината има дълъг вегетационен период,...
В името невен е скрито вълшебството, че цветовете му не вехнат лесно. Известен е и като календула - едно от най-разпространените цветя в света. Използва се като компонент в цветни масиви, а също и за ...
Плумерията, наричана още Франджипани, е едно от най-колоритните и силно ароматни тропични растения, които се отглеждат у нас. Уханието на парфюм, който излъчва, изпълва цялата стая. Мирисът варира от...
Хубав храст става от малко клонче