Тези растения имат силно разклоняваща се и дълбоко проникваща брадеста коренова система. Стъблото е високо около 20 см, с по четири-пет ланцетни сиво-зелени листа. На върха се оформя кошничка, съставена от много дребни тръбести цветчета, заобиколени от прилистници, които изглеждат като венчелистчета. Погледнати отгоре, те наподобяват звезда с диаметър 5 см. Цъфти през юни - юли. Цялото растение е покрито с много фини власинки, които мy придават нежност и пухкавост. Затова то оцелява в недостъпните планини, където слънчевите лъчи през деня са палещи, а нощите - мразовити.
След като прецъфти, еделвайсът образува многобройни дребни семена, снабдени с фини парашутчета. Вятърът ги разнася на големи разстояния.
Семената спят в сандъче
В добре дренирани сандъчета още през зимата се засяват семената. Смеската е съставена от почва, взета в планината, и промит пясък в съотношение 3:1. По-достъпна е смеската от равни части чимовка, добре разложена листовка, торф, пясък и глина. Семената се разпределят и се покриват с около 1 см от смеската. Сандъчетата презимуват на открито, но заветно място. Най-добре е да са покрити със сняг. Когато той се стопи, се полива с пулверизатор. Към 15-20 март се появяват пониците. През юли те вече са с два-четири листа и високи два-три сантиметра. Може да се пикират или да се разсадят на постоянно място.
Засаждат се в ямки
С шило се прави ямка, дълбока около 10 см. Всяко стръкче се потапя в 1 %-ов бордолезов разтвор. Дългите коренчета се събират и поставят в ямката, притиска се и се полива обилно. На следващата година растенията ще цъфнат.
Много важно условие е почвата да е варовита и мястото да е огрявано от слънцето почти през целия ден.
През зимата младите растения се покриват с листни остатъци.
Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum). У нас няма такова голямо...
Сега е периодът, когато започва отглеждане на късното главесто зеле, един от основните зеленчукови видове за нашата страна. През вегетацията му един от най-честите неприятели е голямата зелева пеперуд...
Макар родина на влакнестия шмак (Rhus tiphina) да е Америка, той се среща и у нас култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна ...
Болестта е повсеместно разпространена в култивационните съоръжения и зеленчуковите градини. Тя може да се появи още по семеделите, а след това се нападат листата, листните дръжки и стъблата, като по ...
Капризите на грудковата бегония