Ако сте засадили боровинка в градината и тя не се развива добре - расте много слабо, а листата и са синьо-зелени, има няколко вероятни причини за това. Възможно е посадъчният материал да не е бил с добро качество и да е бил заразен с болестта вджуджаване (закържавяване). Тя е вирусна болест, при която нападнатите растения дават много ниски добиви или може съвсем да не плододават. Заразата се разнася с цикадката Стафитопиус магдабизис и може да се разпространи чрез издънките. Най-характерните признаци са бледозелените до синьо-зелените листа и закържавели растения. Листата още през лятото се завиват. При по-устойчивите сортове боровинки симптомите се проявяват в края на лятото или през есента.
Установено е, че нито един от културните сортове боровинки не е устойчив към тази болест. Нападнатите растения трябва веднага да се унищожават. Срещу цикадката, която пренася заразата, трябва да се пръска с инсектициди.
Американската боровинка е растение, което се развива при по-висока киселинност на почвения субстрат. В суша тя не бива да се полива с варовита вода, защото ще се промени киселинността на почвата. При дъждовете през тази година обаче има сериозна опасност боровинката да развие хлороза.
Причината е намаленото съдържание на желязо в почвата. В резултат на това листата стават първоначално бледозелени, а после светложълти, без да се забелязва отмиране на тъканите. Пожълтяването на листата е равномерно. Растенията отслабват, продуктивността намалява, а при продължително гладуване се появява суховършие. Заради слабата подвижност на желязото в растенията старите листа остават дълго време зелени, докато младите листа и особено новообразуваните са бледожълти, хлоротични. Железният дефицит може да се появи и от преовлажняване или замърсяване на почвата с мед, никел, цинк. Ако боровинката има този проблем, направете две листни подхранвания с един от торовете лактафол, солифид, мастербленд или кристалон. Тези торове са ценен помощник, но не могат да заместят основното почвено торене на боровинката.
Повечето ябълкови сортове не плододават всяка година. Това е т. нар. алтернативно плододаване, което е трудно преодолимо. В годината, когато дърветата са заложили много плодове, цветообразуването е сл...
Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява инте...
Те може да се отглеждат само като пролетна и есенна култура. Това е защото са растение на прохладния климат. Освен прохладата, обичат по-високата почвена и въздушна влажност. Когато тези условия им ли...
Дафината или лавровото дърво ( Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено, като листата му живеят почти три години. Расте като изправен храст, но може да се превърне и в средно г...
Дойде време и за лешниците