През май, някъде по-рано, някъде по-късно, плодовете на ягодите, отглеждания по традиционния начин на открито, започват да зреят. Подготовката за този момент трябва да започне отрано. Първата грижа след презимуването още в ранна пролет е да се окопаят. С това окопаване може и да се подхранят с малко (около 10 г на кв. метър) амониева селитра. Ако това не е направено, по-добре е да не се преви в седмиците преди беритбата. По-важното е почвата редовно да се разрохква и поддържа чиста от плевели. Имайте предвид, че ягодата разполага плитко корените си – на 5-6 см близо до растението и на 12-13 по-далече от него. Това определя и дълбочината на обработката. Много е важно окопаването след дъжд или поливка с цел да се разруши образувалата се почвена кора.
Ягодата е влаголюбиво растение. Ако валежите през пролетта не са обилни, допълнителното поливане се отразява много добре на наедряването на подовете. Особено голямо значене имат поливките по време на беритбата. Благодарение на тях наедряват и последните плодове.
Никак не е за подценяване застилането на слама под плодовете с цел да се избегне замърсяването им с почва. Това се прави, когато завръзите започнат да наедряват и стъбълцата, на които са разположени, да се навеждат. Пред застилането почвата се разрохква. Сламата трябва да е чиста, да няма осили и да не съдържа плевелни семена. Най-подходяща е пшеничената слама, съвременните сортове са безосилести.
Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено. Расте като много стъблен храст, но може да се превърне и в средно голямо дърво. Издържа на засушаване,...
Бадемовите ядки са едни от най-богатите растителни източници на белтъчини, мазнини, минерални вещества и витамини. Съдържат повече незаменими аминокиселини, отколкото орехите и фъстъците. Ядките са с ...
Ако сте засели като втора култура корнишони, за да получите оптимално оформени и правилни плодове, трябва да полагате много грижи за тях. В какво се изразяват тези грижи: Направете телена конструкци...
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...