Компостът е продукт от добре разложена смес от растителни, животински и кухненски отпадъци. Наименованието му е френско и означава комбиниран тор. Всяко домакинство, което има дворна градина би следвало да си приготвя компост. По съдържание на хранителни вещества той съперничи с оборския тор, а понякога дори го превъзхожда. Качеството му зависи от какви отпадъци се състои и при какви условия те са били разложени.
Къде да създадем “контейнер”
В двора се избира странично и сенчесто място, където се изкопава траншея с размери 2.5 на 1.5 м и дълбочина около 1 м. Страните й се изграждат от камъни, тухли, дървени плоскости и пр. За компоста се използва шума, плевели, развален фураж, дървесни стърготини, тор от домашните животни, сламенна постеля от обора, кухненски и кланични отпадъци, т.е. всяка материя, която гние. Не се използват листата на ореха и конския кестен, защото съдържат, вещества потискащи дейността на почвените микроорганизми.
Редовно се размесва
Подложените на компостиране отпадъци се раздробяват колкото се може по-добре, намокрят се с торова течност, а при липса на такава с вода и се зареждат в траншеята на пласт дебел около 25 см. Отгоре се покриват с около 15 см почва. Следва нов пласт отпадъци и почва и се редува така докато купчината стане висока 1-1.3 м. Най-отгоре се покрива с по-дебел пласт пръст и върху него се разстила найлоново платно. Купчината периодично се разкопава и размесва с лопата, като се овлажнява с торова течност или вода. Така компостът става еднороден – “узрява” за около година с отлични качества. Използва се по същия начин, като разложеният оборски тор. Преди употребата в градината се пресява, за да се отстранят някои все още недоразложени съставка, които се връщат в траншеята за повторно гниене.
Един от най-препоръчваните начини за присаждане преди началото на сокодвижението е т. нар. на „кози крак”. Той е доста труден за любителите, защото не винаги успяват да направят еднакви изрези на кале...
Клематисите са сравнително студоустойчиви растения и обикновено при нашите условия зимуват без проблеми. Основната опасност за тях през зимата и през ранна пролет не е студът, а преовлажняването на по...
Зебрината (Zebrina) е родена в Мексико и Централна Америка. Расте във влажните гори и на скалистите брегове на реките, във влажните сенчести места. Това е едно от най-обичаните стайни цветя. Висящата ...
След като приберете ранните картофи, краставици, тиквички, на освободените до края на юли площи, може да си засеете спанак за есента. Мястото почистете от растителните остатъци, прекопайте с права лоп...