Пръскането срещу сачмянката късно през есента е мероприятие с голямо значение. Тази болест се среща при всички костилкови овощни видове, но е най-опасна за черешата, прасковата и кайсията. Поврежда листата, плодовете и леторастите. Болестта започва с появата по листата на характерни пурпурно-червени или червено-кафяви точковидни петънца. Те нарастват, тъканите им в центъра загиват и се отделят от останалата зелена част на листната петура. По този начин листата изглеждат надупчени от многобройни малки дупчици, като че ли простреляни от сачми, от където и болестта носи името си. Силно нападнатите листа изсъхват и опадат.
По леторастите се образуват закръглени пурпурни или кафяви хлътнали петна с по-светъл център. При прасковата по повредените леторасти се появяват тумори и раковини и върховете им загиват. Повредите по плодовете са различни. При прасковата появилите се петна са бледокафяви с жълтеникав венец. Засегнатите тъкани изсъхват във вид на струпеи или опадат като остават дупчици, често пъти изпълнени със смола. При силно нападение плодчетата се деформират и опадат. При плодовете на кайсията повредите са във вид на изпъкнали струпеи от които плодът изглежда като изприщен. При черешата по зелените плодове се образуват кафяво-черни петна, които при узряване то хлътват.
Причинител на сачмянката може да е гъбата Stigmina carpophila или бактериите Xantomonas pruni и Bacillus mesentericus. И при единия и при другия причинител повредите по листата са еднакви. При бактериалната сачмянка обаче петната в началото не са червени, а бледозелени и мазни. Бактерията се запазва по нападнатите части до пролеттта. Заразяването и при двата причинитела става през устицата, пъпки, ранички. Заразата се пренася чрез дъжд, вятър, насекоми. Гъбата презимува като мицел по заразените клони.
По плодовете се появяват много дребни, кръгли петна с червенокафяв цвят по които се отделя капчица смола. При нарастване на плода те се вдълбават и напукват.
За да ограничите болестта, изрежете заразените леторасти. През есента веднага след опадане на листата напръскайте с бордолезов разтвор, а през следващата пролет при набъбване на пъпките напръскайте с дитан ДГ- 30 г, дитан М-45 – 30 г или тирам 80 ВГ – 30 г за 10 л вода.
Сега е периодът, когато започва отглеждане на късното главесто зеле, един от основните зеленчукови видове за нашата страна. През вегетацията му един от най-честите неприятели е голямата зелева пеперуд...
Родът на Оксалиса (Oxalis) е голям и наброява около 800 вида, разпространени в умерените, субтропичните и тропични области на света. Представители са на едноименното семейство Киселичеви (Oxalidaceae)...
Ако вашият фикус бенджамин е току-що засаден в почвена смес, то изчакайте поне месец преди да пристъпвате към подрязване на короната му, за да може да укрепне кореновата му система, да се нормализира ...
Болестта огнен пригор е силно инфекциозна и причинява големи щети на почти всички овошки. Особено чувствителни са крушата, ябълката, дюлята, вишната, черешата и прасковата. Причинител е бактерията Erw...