 
            Още след засаждането през есента или рано напролет върхът на растението се отрязва. Силно растящите сортове, облагородени на семенна подложка, се оставят на височина 60-70 см от почвената повърхност, а присадените върху средно растяща вегетативна подложка - по-ниско, на 50-60 см. Предивременните клончета по стъблото се отстраняват напълно или се съкращават на една-две пъпки.
От покаралите леторастчета от листните пъпки се оформя първият етаж - два за основата му и един за връхната част на стъблото. Останалите леторасти се филизят. Естествено, връхният летораст се оставя за продължител на стъблото като водач. Някои от другите леторасти може да се превият, за да спрат растежа си. По този начин се позволява на връхния и на страничните два (бъдещите два клона) да достигнат дължина около 100 см.
През втората вегетация водачът на дървото се съкращава на височината на мястото, където ще се търси появата на нови леторасти за втория етаж скелетни клони. Разстоянието между първия и втория етаж е обикновено 100-130 см филизенето на излишните леторасти е задължително, преди да се вдървесинят.
Клоните от първия етаж и оставените бъдещи разклонения за втория се насочват и привързват по теловете на подпорната конструкция. За единичните дървета се поставят дървени колове под наклон или положението на клоните се фиксира чрез привързване към трайни фиксатори в почвата. На същия принцип се оформя и третият етаж, а при нужда и четвъртият.
Скелетните клони се покриват с плододаваща дървесина, която при нужда се прорежда. Водачът се съкращава на височина около 3,5 - 4 м при периодично просветляване на короната.
Наклонът на скелетните клони спрямо хоризонталната трябва да бъде около 40-45 градуса. Спазва се правилото на съподчиненост на горните етажи към по-долните - т.е. формира се приблизително един триъгълник. Дължината на клоните от първия етаж може да достигне до 2,5 м, след което те се съкращават на това ниво. По-горните етажи трябва да са по-къси с 30 до 50 см. 
 
              Розата е многогодишно растение, извлича от едно и също място значителни количества хранителни вещества, за да изгражда клонките и цветовете си, които в крайна сметка се изрязват и нищо от натрупаните ...
 
              Съвлакът се нарича още поветица, повитица, свлак, телеграфче и бяла рокличка. Ботаническото наименование е Convolvulus arvensis. Той спада към групата на кореново-издънковите плевели, извънредно упори...
 
              По влажните и сенчести места на страната ни джодженът се среща в диво състояние, а като зеленчук - почти във всяка градина или двор. Многогодишното растение е средно високо, с ланцетовидни листа, цвет...
 
              Няколко дни след като мине цъфтежът на бамята, може да късате малките завръзи. Достатъчно е да са с дължина 3-5 см. В тази си фаза те притежават характерната консистенция и аромата на този зеленчук. В...