Предзимна подготовка на цитрусите

Дойде есента, за да ни напомни, че наближават зимните виелици – време, през което лимоните и другите цитрусови растения се нуждаят от топли помещения. Малцина знаят, че пренасянето на дръвчетата от летни в зимни условия не е еднократен акт.
Цитрусовите са вечнозелени растения. През летния период, поради обилната слънчева светлина, всички нови листа са с по-малки размери, по-тъмнозелени, т.е. по-богати с хлорофилни клетки. Те напълно задоволяват нуждата от производство на пластични вещества за растеж на всички органи и нормално плододаване. През септември и октомври времето захлажда, започват превалявания, влагата в атмосферата и почвата се повишава. Това води до по-висока оводненост на тъканите на растенията, които са оставени в градината, на открито. Така те стават по-податливи на повреди /измръзване/ дори при първите по-слаби есенни слани.
За да забави този процес, добрият стопанин премества което и да било цитрусово дръвче на малко по-гъста шарена сянка. Това ще забави и отслаби дневното затопляне от все още активното слънце и така ше отслабне оводняването на тъканите, а ще се ускори зимната настройка на физиологичните процеси, т.е. закаляването.
През септември и октомври се избягват всякакви резитби и съкращения на клонки и леторасли, за да не се предизвика нов късен растеж. Спира се тореенето. Особено вредно е късното торене с азотен тор. Намалява се до минимум поливането – да се подържа само лека влажност на почвата. В подложката /чинията/на съда да не остава вода. Добре е до дръвчето да се монтират дъговидно извити пръти или PVC тръби във формата на купол. Близо до дръвчето трябва да се приготви по-голямо парче плат, което при опасност от слани да се метне върху този купол. Добре е този плат да е по-плътен и с тъмен цвят.
Въпреки тези предпазни мерки често ранните слани се случват наистина рано. В Опитната станция в Поморие сме имали случай на слани в началото на септември. По-често сланите и дори първото сериозно застудяване се появяват през октомври. Ако лимоновото дръвче по невнимание или заетост не е прибрано от градината или балкона навреме и първият нощен мраз го завари навън, в никакъв случай да не се внася веднага в топло помещние, защото топлината ще убие замръзналите листа по-лощо от минусовата температура. Процесът е физиологичен, интересен за познаване, но не е за размера на една статия във вестника. Само ще добавим, че при замръзване клетките се обезводняват, без да се повреждат механично. По-полезно и спасително е дръвчето да се остави на сянка или да се премести на студено, защитено от вятъра и слънцето място. Веднага да се напръска обилно със студена вода и да се покрие плътно с някакъв тъмен, непродухваем плат. Целта е да се даде възможност за много бавно повишаване на температурата, т.е. колкото може по-бавно размръзване. Това помага да се възстанови водното съдържание на клетъчния сок до нормална гъстота. Дръвчето продължава нормално развитие и плододаване. Едва след като листата придобият нормален зелен цвят, дръвчето може да се внесе в хладно светло помещение за зимуване при температура от 3-4 до 12°С, с умерено навлажнявяане на почвата. Не трябва да се прекалява с напояването, за да не се повредят корените. В подложката на саксията не трябва да се застоява вода.
Добре узрелите плодове на цитрусовите могат да останат неповредени при кратковременни падане на температурата до минус 4-5°C, но младите завръзи и недозрелите плодове могат да бъдат повредени дори при минус 1.5-2°C.