Ако искате да имате на трапезата си малини, произведени с по-малко химия, ще трябва да се откажете от едрите и привлекателни плодове. Ще се преориентирате към средните и дребноплодни видове и сортове. Тук целта не е максимален добив, а екологично чиста продукция. Тук се спазва правилото, че ягодоплодните растения виреят до края на горските масиви. Те обичат да имат постоянно и добро покритие на почвата, което да осигурява на корените храна, защита и равномерна влажност. За покритие се използва шума, слама, окосена трева, частично угнил компост. За да не се уплътнява тази покривка, се разпръскват дървени стърготини (талаш).
Обичат слънце и шарена сянка
Затова планинските склонове са подходящи за малини, къпини и френско грозде.
Не купувайте посадъчен материал отвсякъде. За биологичните градини трябва да е напълно здрав и само от реномирани разсадници и фирми. Преди засаждане корените на храстовидните ягодоплодни видове се потапят в каша от глина и чай от хвощ, съставките са в съотношение 3 към 1. Почвата може да се подобри, като се прибави калиев хумат или друг минерален концентрат.
Малините се засаждат през есента или пролетта – най-добре до рамка от тел или огради. Между редовете да има 1,4 м, а отделните растения да са на 40-60 см едно от друго.
Преди засаждането корените се подрязват съвсем леко, счупените или наранените се чистят до здраво. На дъното на ямките, в които ще се засаждат растенията, се поставя добре угнил компост и една шепа каменно брашно. Малините се поставят вертикално, натискат се добре надолу, корените се разпределят правилно и се слагат 3-5 см по-дълбоко, отколкото са били в маточника. Покриват се с орницата и почвата се притъпква. Всяко растение се полива с 3-5 л вода. Върху реда се оформя защитно почвено покритие.
Между редовете се засяват растения за зелено торене. Най-подходящи са бобовите – люцерна, детелина и др. По този начин не е необходимо допълнително да се обработва почвата. Зелените растения се косят 2-3 пъти в годината, оставят се на място и така се превръщат в мулч.
Подържането
Храстите се подържат с подпорна конструкция. Сортовете със здрави и дебели издънки могат да се отглеждат и без конструкция, стига да се прави по-силна резитба. Новозасадените издънки се съкращават ниско – на 15-20 см от почвената повърхност. След покарване на новите издънки през май старите се изрязват ниско до земята. През втората година рано напролет се избират по 1-3 издънки за плододаване и върховете им се съкращават с 15-20 см, всички останали се режат до основата. През третата-четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава и растенията всъпват в плододаване. В редовата ивица се прореждат счупените, измръзналите, слабите, сгъстяващите и нападнатите от болестите и неприятелите стъбла.
В градината се оставят от 10-12 до 16-18 силни издънки на линеен метър, равномерно разпределени в редовете. От края на юни до началото на август се съкращават с 10-30 см под върха, силно растящите сортове – може и повече. След беритбата двугодишните издънки се изрязват до основа, за да се даде път на новите.
каре
Профилактично
Против болестите е добре да се направи едно пръскане с чай от хвощ в края на есента или през пролетта, когато височината на младите издънки е около 15-20 см.
Не е достатъчно само чрез редовно пръскане да я опазите от маната или от другите болести. Някои манипулации през юли допринасят много за удоволствието от набраните гроздове на десертните сортове. А...
При преценяването на едно място дали е подходящо за създаване на сливова градина първоначално трябва да се ориентираме по наличността и състоянието на някои диви сливови овошки, които растат наблизо. ...
Често съветваме винарите да използват серниста киселина и вероятно поради това са доста въпросите дали това химично съединение не е вредно за човешкия организъм. Сернистата киселина е една от форми...
През лятото зелето става обект на голямо внимание от страна на зелевата муха. Това насекомо, което прилича на обикновена муха, на дължина достига до 6-7 мм. Снася яйцата си в почвата близо до стъбъл...
Защо се прави прищипване на лозичките