Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Октоври и ноември са месеците преди падането на снеговете, през които прибираме праза. Изскубването на растенията се извършва, когато почвата е влажна. Лъжливите стъбла се повреждат често и се изисква...
Вечнозеленото растение от семейство розоцветни е интересен декоративен храст, който краси градините по Черноморското ни крайбрежие. Там ще го срещнете в много вилни парцели и в парковете. Японската му...
Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи ...
Стъблата на ранните картофи се окосяват задължително десетина дни преди изваждането. Клубените от всяко гнездо се нареждат отделно, без да се смесват. До вечерта те се изсушават от влагата и от тях се...
Новата бъчва се нуждае от подготовка