От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резултати са незадоволителни. Борбата срещу белокрилката се оказа доста трудна. Трудностите произхождат от някои биологически особености на този неприятел. Тези особености трябва да се познават и да се имат предвид при провеждане на борбата. А те са следните: Белокрилката действа през цялата година – през зимата е в оранжериите, през пролетта и лятото навън. Има голям брой гостоприемници – зеленчуци, цветя, много видове плевелни растения. В тях тя се запазва до късно през есента.
Притежава голяма размножителна способност
Появява се още при разсада и се развива до края на вегетацията на отглежданите растения. Развива голям брой поколения – 10-12. Плодовитостта на една женска е доста голяма – достига до 500 броя яйца. Отделните поколения не са разграничени, а се застъпват. В даден момент, когато се пръска разтворът попада върху ларви от различна възраст. Младите ларви се засягат по-силно и загиват. При ларвите в последните стадии на развитие и нимфите в обвивката на тялото се образуват восъкоподобни вещества и те проявяват известна устойчивост към някои препарати.
При белокрилката пръскането се прави срещу ларвите
Те се намират главно по долната повърхност на листата. Засягат се и възрастните белокрилки, които се намират по растенията и близо до тях. Пръскането трябва да се прави с финна и силна струя, двупосочно отдолу нагоре и отгоре надолу, за да се намокрят добре и двете страни на листата. Това е необходимо условие за качествено пръскане.
Друг фактор, който може да повлияе на резултатите от пръскането е появата на устойчивост на белокрилката към прилагания препарат. Тази устойчивост се появява, когато се правят по-голям брой пръскания с един и същи препарат или препарати с един и същи химически състав, но с различни имена. Устойчиви популации са установявани по отношение на децис, вазтак, Би-58 и др.
За да не се допусне появата на устойчивост се препоръчва да не се пръска дълго с един и същи препарат, а да се редуват няколко препарата с различен химически състав и различен начин на действие.
Обикновено за подхранване на стайните растения се използват различните препарати, които се продават в цветарските магазини. Всички те са съпроводени с указания за ползването им, но не трябва да се съ...
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...
Тиквата е една от малкото култури, които не страдат от много вредители, но и тя не е пощадена от природата, защото болестите, които я нападат, може напълно да съсипят реколтата. Най-вредоносна е...
Сцеволата е градинско растение. Ценна особеност при нея е широкият диапазон температура, при която вирее. У нас тя е по-скоро новост. Родината и е Австралия, но е широко разпространена в много страни ...
Зелени листа в късна есен са знак за тревога