Eхинацея – красавица и лечителка

Ехинацеята е измежду цветята, които не може да останат незабелязани в градината. Тя веднага привлича погледа с царствения си вид – на “главата” - медена на цвят корона, обрамчена от леко увиснали листенца с копринен блясък, долу –пищна “пола” от грапави листа. Въпреки че отскоро се появи у нас, вече има много почитатели както заради красотата и продължителния си цъфтеж, така и заради изключителните си целебни свойства.

Тази великолепна представителка на семейство Астри е родом от Северна Америка.

Малиновите й цветове, подобни на нашенските маргаритки, красят както откритите прерии, така и горите, и речните брегове на почти всички щати. Това недвусмислено говори за голямата издръжливост на растението, което се приспособява към най-различни климатични условия. В родината си отдавна е станала и важна селскостопанска култура, която се отглежда в плантации като суровина за фармацевтичната промишленост. Сега ехинацеята може да се срещне почти навсякъде. Името й идва от гръцката дума echinos, която означава таралеж. И наистина, “короната”, която образуват същинските цветчета, напомня тази животинка, свита на кълбо.

Ехинацеята краси градините от май до късна есен, когато сланите прекъсват буйния й цъфтеж.

Тя е многогодишно тревисто растение. Стъблата й са високи – при различните видове достигат от 60 до 120 см. Цветовете й, както при всички представители на семейството на астрите, всъщност са съцветия-кошнички. Те също са едри – до 10-15 см в диаметър, разположени по върховете на стъблата.


Отглеждането на ехинацеята е лесно.

Тя може да расте чудесно както на открито слънчево място, така и в леката сянка на дърветата. Към почвата няма специални изисквания, но все пак, ако й осигурим дълбока и отцедлива почва, богата на хранителни вещества, резултатите ще са по-добри. Не страда от нападенията на вредители и болести. За да бъде цъфтежът богат и продължителен, прецъфтелите кошнички се премахват. Въпреки че е високо растение, не се нуждае от прикрепване и привързване, защото стъблата са достатъчно зздрави и жилави, за да устоят на поривите на вятъра. През есента ехинацеите се подрязват до почвата.

Размножаването със семена не е трудно.

Те се засяват през май направо в градината и поникват след около 2-3 седмици. През първата година от живота си растението образува розетка от листа, висока 15-20 см. През втората година започва да цъфти. С годините ехинацеите се разрастват и образуват красиви туфи, които са наистина впечатляващи, когато се отрупат с цветове. Още по-красиви изглеждат те и поради множеството пчели и пеперуди, които се струпват по тях. Рано през пролетта тези туфи може да се разделят и така още същата година ще имаме цъфтящи растения на повече места. Разделянето и подмладяването през 3-4 години се отразява много добре на декоративните качества на ехинацеята.

Най-широко разпространена е пурпурната ехинацея.

Освен че е много красива, тя притежава и най-силни целебни качества. От нея са създадени сортове с бели и кремави багри. Тези високи растения изглеждат прекрасно, когато се засаждат на отделни големи групи, а също и в средната част на миксбордерите. Най-подходящи съседи за тях са гергините, монардите, рудбекиите, книфофиите и още много други, с които съвпада периодът на цъфтеж.

Лечебни свойства

Днешната медицина също я признава за мощен имуностимулатор и ефективно средство срещу вирусни и бактериални заболявания.
За лечебни цели се използват растения, които са над двегодишна възраст. Надземните части се берат и използват в началото на цъфтежа, а корените и коренищата се изкопават през есента.