ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват. Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколи...
ЯДЛИВА ГЪБА с мирис на плодове и с приятен вкус на масло. Подходяща е за всякакъв вид преработка и за консумация веднага след събирането й. При консумация на по-големи количества кожицата на шапката задължително се отстранява с ножче (обелва се много лесно). Ако тръбичките са п...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. В кожицата на шапката се съдържат големи количества токсини: мускарин и гъбен атропин. Действието на токсините се проявява в нарушаване на кръвообращението, вегетативната нервна система и храносмилането. Опасността от отравяния се засилва от голямата й прилика...
ЯДЛИВА ГЪБА, но само в млада възраст. Не е особено качествена. Не трябва да се употребява за храна по-късно от 2 - 3 часа след брането й. Застаряла, почерняла и втечнена е опасна за здравето. Консумирана с алкохол, дори и в най-малки количества, винаги причинява отравяния! Отравя...
ЯДЛИВА ГЪБА, но само шапката! Вкусът и мирисът са характерни гъбени. Застарялата гъба е без вкусови качества. Подходяща е за всякакъв вид кулинарна преработка, но изсушена добива неприятен вид (мръсносива) и е доста твърда. Расте навсякъде, където има брези, по поляни, торфища....
НЕЯДЛИВА ГЪБА. Предизвиква затруднения в храносмилането. Неприемлива е за организма дори и след продължителна термична преработка. Лесно може да бъде смесена с гъбата лютива млечница. Расте през лятото, но масово и през есента, предимно в широколистните гори, групово на просвет...
