Огряваната от слънцето ограда може да се обвие с рози. Подходящ сорт е китайската жълта увивна роза (Hugonis) Хюгонис. От месец май слънчевата прелест е окичена с безброй нежни жълти цветове, цъфтежът започва от върховете на горните клони и продължава надолу и към вътрешността. Тънките дълги клони са обсипани с тревисто-зелени листа. Тази роза е с по-дребни цветове и без ухание, но с нежността и продължителния си цъфтеж не отстъпва с ценните си качества на ароматните чайно-хибридни рози. Дивата китайска роза е много по-издръжлива на болести и студ.
Китайската жълта увивна роза се отглежда по-лесно и не се нуждае от подрязване всяка година. Напролет само трябва да се махнат измръзналите и остарели клони. Освен слънцето розите обичат плодородните почви, затова е добре да се нагоряват с оборски или изкуствен тор. Познатият начин на размножаване е вегетативният, чрез зелени резници след прецъфтяването.
Друга култура, която може да украси оградите, е бръшлянът. Той е най-лесен за отглеждане. Нашироко се разполага по оградите. Никой друг храст не може да го надмине по бързина на растеж. Бръшлянът е единственият вечнозелен храст много търсен за вертикална украса. Може да се изкачи до 10 м височина благодарение на лепливите си мустачки.
Листата му са кожести и лъскави, с наситен зелен цвят и не опадват през зимата. Успешно покрива и освежава силно засенчени стени и огради. Не е взискателе към почвата и климата. Предпочита влагата пред сушата и устоява на вредни газове и дим. Размножава се вегетативно.
Лоницерата плътно ще обвие ограда или стълб, а и ще предпази двора и градината от уличен прах и дим. Това растение се разклонява бързо. На височина достига 2-3 м. Листата са овални, със заострен връх, наредени срещуположно на дъговидно-извитите клони, приседнали или на къси дръжки. В пазвите на листата обикновено са разположени цветовете. Цъфтят през април и май, а цветните багри са различни: бели, жълти, розови и червени в различни нюанси и ухания. Има над сто различни вида по форма и цвят. Издържа на сурови условия и не е капризна към почвите. Размножава се вегетативно чрез зелени резници.
След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадя...
Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят ...
Различни, систематично близки видове гъби (Oidium, Erysiphe) причиняват брашнеста мана по някои цветя - хортензия, циклама, хризантема, примула, бегония, делфиниум и др. Кротонът също се напада от бра...
Лавандулата е голям род, който включва 28 вида многогодишни вечно зелени растения. За отглеждане в саксии се препоръчва т. нар. френска или испанска лавандула (L. stoechas), която произхожда от Средиз...