Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използват се бали с маса 12-15 кг, добре притегнати. Те се разлагат по-бавно и поддържат по-дълго необходимата температура. Полагат се в траншеи от двете страни на всеки ред на оранжерията на разстояние 50 см от средата на колонките. Траншеите се правят широки 50 см и дълбоки 8-10 см, т.е. вкопават се около 1/3 от височината на балите. По-дълбокото вкопаване затруднява аерацията и растенията не използват целия субстрат. При ширина на реда 3,2 м се оформят два реда траншеи с пътека между тях, широка 1,4 м, а при 6,4 м - три реда траншеи - два край колоните с ширина по 90 см и един в средата с ширина 50 см.
В траншеите балите се нареждат плътно една до друга, надлъжно върху широката им страна, в права линия и с изравнена повърхност. В празнините между балите се слага допълнително слама.
Балите се подготвят 20 дни предварително
След полагането на балите започва обработката им с минерални торове, за да се възбудят микробиологичните процеси в тях. Балите се подготвят около 20 дни преди срока на засаждане. Навлажняват се 3-4 пъти през два-три дни. Препоръчва се на бала с маса 15 кг да се внасят 250 г амонива селитра, 160 г суперфосфат, 60 г калиев сулфат, 15 г магнезиев сулфат и 7,5 г железен сулфат, 190 г смлян варовик.
Първо върху балите се разхвърля смленият варовик, след което се полива. След проникване на варовика в балите се внасят 1/3 от амониевата селитра и цялото количество калиев сулфат и суперфосфат. Два до три дни по-късно се разхвърля останалото количество азотен тор, магнезевият и железният сулфат. Балите се покриват с 8-10 см торо-почвена смес от разложен оборски тор и почва в съотношение 1:1. Няколко дни след внасяне на торовете започват ферментационните процеси, вследствие на което температурата се повишава до 50 градуса.
Когато температурата спадне до 30 градуса, може да се засаждат растенията.
Какво е това заболяване, което се появява всяка година по едно и също време - края на юни – началото на юли по отделни лози. Листото от краищата става червено, после цялото почервенява и окапва. Грозд...
След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадя...
Ако жълтеенето започва от най-старите листа, една от причините е недостиг на азот. Пожълтява ли върхът и най-младите листа, това е признак за неинфекциозна хлороза. При по-силно развитие на хлорозата ...
Красивите петунии, които се кипрят на балкона, изведнъж посърват. По листата, стъблата и цветовете се появяват светлокафяви петна или налеп, който по-късно се покрива със сива плесен. Поразените част...
Бобовите култури подхранват градината