Не се лишавайте от семейно щастие

Трудно е да си представим друго растение, което да притежава феноменалната непретенциозност и издръжливост на това цвете. Аспидистрата (Aspidistra elatior) - това е латинското име на семейното щастие, произхожда от Източна Азия, където обитава прохладните и сенчести гори. Местните хора я ценят високо не само като красиво, но и като полезно растение, защото вярват, че гони змиите.
От мощното възлесто коренище, наполовина скрито в почвата, израстват право нагоре тъмнозелени листа на дълги дръжки. Те напомнят силно листата на момината сълза, но са значително по-едри - достигат до 70 см на дължина и 10 см в най-широката си част. Именно поради тяхната гъстота и обилие народът е нарекъл цветето семейно щастие. Мнозина ще бъдат изненадани, когато научат, че аспидистрата цъфти. Обикновено през зимата от коренището се появяват едва забележими виолетови цветчета. Тяхната поява е показател, че растението е в добро състояние.
Въпреки че семейното щастие е невзискателно, това не означава, че за него не трябва да се грижим. То ще изяви своята декоративност само при добро гледане. Главното условие е да не се огрява пряко от слънцето - може да вирее на северен прозорец или въобще далече от прозореца. Помещението, в което се отглежда, може да е както топло, така и прохладно. Влажността на въздуха също няма значение. Саксията трябва да е голяма и с добър дренаж, а почвата - богата. Подходяща е смес от чимовка, хумусна почва и пясък в съотношение 3:3:1. Ако не забравяме поне веднъж седмично да измиваме листата, те ще бъдат свежи и зелени в продължение на няколко години. Полива се не много често, само когато почвата добре просъхне. През лятото е полезно семейното щастие да се подхрани 1-2 пъти с комплексен минерален тор.
Аспидистрата се размножава чрез разделяне на коренището. Правилното извършване на тази манипулация е другото важно условие да имаме красиво растение. Това растение болезнено преживява пресаждането и отделянето на части от коренището. Най-добре е това да става рано през пролетта. Трябва да помним, че колкото е по-малка отделяната част, толкова по-трудно ще започне самостоятелен живот. Оптималният размер е с повече от 2 листа. За да се прихване успешно, трябва да осигурим температура около 18 градуса и умерено поливане. Възрастните растения се пресаждат веднъж на три години, като размерът на саксията непрекъснато се увеличава. Ако забележим, че листата пожълтяват, най-вероятно коренището е загнило. Тогава се налага пресаждане по спешност.