От средата на май започва разсаждането на средно ранния патладжан. Кореновата система на патладжана е особено чувствителна към топлинния, водния и хранителния режим на почвата, затова се избират запазени от ветровете места, с топли, рохкави и богати почви. Патладжанът обича светлината и слънчевото греене и не понася засенчване. Сравнително късното засаждане позволява преди това на същото място да бъдат отглеждани ранни зеленчуци.
Избраната парцелка трябва да бъде подготвена и наторена още през есента. Преди засаждането, почвата се почиства добре, прекопава, бранува и се оформят лехите, ако не са направени през есента. За малки площи, отглеждането е в редове с разстояния между тях 70 см и 30-40 см между растенията. Може да бъде и в двуредови ленти по схемата 100+60/35 см. Разсадът трябва да бъде във фаза 3-ти 4-ти лист, с къси междувъзлия и дължина на стъблото не повече от 20-25 см. Преди изнасянето му се полива обилно с вода. Въпреки че времето през май вече е топло, се разсажда от южната или източната страна на тира, със садило за непикирания разсад или в ямки ако е пикиран. Не трябва да се засажда дълбоко в дъното на браздата, тъй като там все още студено и отдолу се хвърлят 1-2 лопати прегорял оборски тор. Засипват се с пръст малко по-високо от колкото в разсадната леха и веднага се поливат внимателно с канчеСлед 5-6 дни, ако има пропаднали растения, се подсаждат и отново се полива. След това се извършва и първото окопаване. С първите две окопавания се прави загърляне.
Грижите през вегетацията са окопаване (5-7 пъти), редовно поливане, почистване на плевената растителност и борба с появилите се болести и неприятели. Броят на поливките се определя от почвения тип и климатичните особености. Високите денонощни температури, съчетани с ниска въздушна и почвена влажност може да доведат до окапване на цветовете.
Често овошките, които растат в градината не ни удовлетворяват. И все поглеждаме през плета към съседския двор. Иска ни се да имаме от плодовете, които растат при комшията. Много лесно можем да пост...
Атрагената (Atragene) е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, която се хваща за опората си с помощта на завиващите се дръжки на листата. Цветовете са единични, скр...
Стайният хибискус, известен у нас като китайска роза, е особен дървовиден храст със средна големина. За негова родина се счита Индия и Китай, но се среща и в Америка и Африка. Листата на хибискуса ...
Mихелията (Michelia champaca) е сред най-красивите растения от семейство Магнолиеви. Цветовете й се използват при направата на един от най-скъпите парфюми Joy. Необикновено ароматните оранжеви цветове...