Април-май е времето, когато зацъфтява великденчето (Veronica). Това са около 300 вида растения, пръснати по целия свят, но най-често се срещат в Европа и Азия. Доста от тях виреят и в нашата природа. Великденчетата биват едногодишни, двугодишни и многогодишни треви и полухрастчета. Стъблата са изправени или пълзящи, разположението на листата при различните видове е различно. Дребните цветчета са събрани в класовидни или щитовидни съцветия. Баграта им е тъмно- или светлосиня, рядко бяла или розова. Все пак в гората или на поляната ще познаем великденчето по нежните сини цветчета, често с бяло петно в средата.
В декоративното градинарство се използват многогодишните тревисти видове великденче.
Арменско великденче (Veronica armena) образува зелени килими с височина до 10 см. Стъблата са гъсто облистени, лежащи, разклонени, достигат на дължина до 40 см. Ясно-сините цветчета са събрани в съцветия-кичури в пазвите на светлозелените връхни листа. Цъфти между април и юни около 20 дни. Но дори без цветове растението е декоративно през цялата година, тъй като не мръзне. Използва се като почвопокривно на открити слънчеви места и при добре оттичащи се почви. Създава чудесни висящи килимчета, когато се посади на терасата или в алпинеума.
Лекарственото великденче (Veronica officinalis) расте предимно по слънчевите поляни на европейските гори. То има немръзнещи пълзящи стъбла, които могат да се вкоренят при всеки възел. Те са лежащи, но се издигат при върха и образуват гъсто килимче, високо 7-10 см. Корените са повърхностни и лесно се възстановяват, затова "килимчето" на верониката може да се навие на руло и да се пренесе на нужното място. Това растение издържа на силно засушаване, а също не му вреди, ако по него се ходи често.
Великденчетата се размножават вегетативно чрез разделяне на коренищата, което може да се извърши през пролетта или есента. Размножаването може да стане и чрез семена, които се засяват през април-май в разсадник. Растенията, получени от семена, се пикират също в разсадник и остават там до есента или до следващата пролет , когато се изнасят на постоянно място. Те имат силно разклонен корен и лесно понасят премекстването. Не са взискателни към състава на почвата. Ниските видове успяват да се прихванат дори по скални места.
Около Богородичните празници в средата на август и в началото на септември, в градините започва цветното буйство на едногодишните астри. За да ги отличава от многогодишните, а и за да изрази обичта си...
Понякога листата остават по дърветата дори и след като е паднал сняг. Това предизвиква напълно обоснована тревога у градинарите: може би явлението не е безопасно за презимуването на растенията. Наис...
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...
Подстрижката започва по-късно, но е задължителна, защото храстът се превръща в хаос от тънки клончета. След засаждането и през следващите няколко години културната боровинка не изисква резитба. Прем...
Запознайте се с пандануса