Пиперът може да се отгледа в оранжерии, може и на открити площи като ранен или като средно ранен. От любителите най-предпочитаният е средно ранният. Реколтата от него се използва както пряко в кухнята през летните месеци, така и по-късно за консервиране по различни начини или за сушене. Дългият период на развитие и плододаване изисква и определени летни грижи. От тях в крайна сметка зависи много количеството на набраната продукция.
Пиперът е топлолюбиво и светлолюбиво растение и практически погледнато юли е много благоприятен месец за него – температурите са високи, слънчевото греене е продължително и обилно. Но през юли и засушаването все по-силно започва да се изразява, а пиперът има твърде високи изисквания към почвената и въздушната влажност. И като казваме, че обича топлината, трябва да имаме предвид, че благоприятната температура за развитието му е около 25 градуса. Стане ли повече от 30, вече не е добре, а при около 35 цветовете и завръзите започват да окапват и то толкова повече, колкото по-ниска е почвената и въздушната влажност. Това е сериозно стресово състояние. Ето защо по това време поливките трябва да зачестят. При нормални условия те се извършват през 6-8 дни, но при по силно засушаване, през по-кратък период. С напояването обаче не бива да се прекалява. Полива се, когато се появят признаци на завяхване. За да се удължи времето между отделните поливки, след всяка от тях почвата трябва повърхностно да се разрохква.
В състояние на стрес пиперът изпада и при резки промени на температурата, макар и да са в границите на общо взето благоприятните за неговото развитие. Това най-често се наблюдава, когато през горещите часове на деня се полива със студена вода от кладенци или планински потоци. Най-подходящото време за поливане е сутринта, когато разликата в температурата на почвата, въздуха и водата е най-малка.
През лятото пиперът често страда от листни въшки, акари и от брашнеста мана. Затова трябва редовно да се следи състоянието му и при нужда да се предприемат съответни мерки.
Алената геснерия (Gesneria cardinalis) представлява клубеново тревисто растение, чиято родина са Антилските острови. Височината й може да достигне до 30 см. Листата й са с дължина 12-18 см, овални или...
Родът Тцуга (Tsuga) включва няколко вида растения от сем. Борови (Pinaceae). Те са разпространени в умерените ширини на Азия (Хималаите, Китай, Япония) и Северна Америка. Към този род спадат вечнозеле...
Засаждането на здрав овощен материал е основно правило в овощарската практика. По време на отглеждането в разсадниците здравното състояние на материала се контролира от агрономическите служби, които г...
Зимният чесън образува много едри растения с широки, сочни, крехки листа и дебело лъжливо стъбло. Луковиците са едри с тегло около 35 г, с 14-15 скилидки, обвити в бели или мръснобели, не много плътни...