Пиперът може да се отгледа в оранжерии, може и на открити площи като ранен или като средно ранен. От любителите най-предпочитаният е средно ранният. Реколтата от него се използва както пряко в кухнята през летните месеци, така и по-късно за консервиране по различни начини или за сушене. Дългият период на развитие и плододаване изисква и определени летни грижи. От тях в крайна сметка зависи много количеството на набраната продукция.
Пиперът е топлолюбиво и светлолюбиво растение и практически погледнато юли е много благоприятен месец за него – температурите са високи, слънчевото греене е продължително и обилно. Но през юли и засушаването все по-силно започва да се изразява, а пиперът има твърде високи изисквания към почвената и въздушната влажност. И като казваме, че обича топлината, трябва да имаме предвид, че благоприятната температура за развитието му е около 25 градуса. Стане ли повече от 30, вече не е добре, а при около 35 цветовете и завръзите започват да окапват и то толкова повече, колкото по-ниска е почвената и въздушната влажност. Това е сериозно стресово състояние. Ето защо по това време поливките трябва да зачестят. При нормални условия те се извършват през 6-8 дни, но при по силно засушаване, през по-кратък период. С напояването обаче не бива да се прекалява. Полива се, когато се появят признаци на завяхване. За да се удължи времето между отделните поливки, след всяка от тях почвата трябва повърхностно да се разрохква.
В състояние на стрес пиперът изпада и при резки промени на температурата, макар и да са в границите на общо взето благоприятните за неговото развитие. Това най-често се наблюдава, когато през горещите часове на деня се полива със студена вода от кладенци или планински потоци. Най-подходящото време за поливане е сутринта, когато разликата в температурата на почвата, въздуха и водата е най-малка.
През лятото пиперът често страда от листни въшки, акари и от брашнеста мана. Затова трябва редовно да се следи състоянието му и при нужда да се предприемат съответни мерки.
Всички овощни растения се нуждаят от резитба, но при прасковата тя има решаващо значение за плододаването и дълголетието. Това се дължи на някои нейни специфични особености, които съществено се отлича...
Земните бълхи са дребни бръмбарчета. Те са опасни вредители по кръстоцветните култури, като при благоприятни условия се размножават масово и ако не се вземат навреме мерки са способни да намалят или н...
В овощарската практика се режат и стари клони, но най-често обект на резитба са клонките. Има различни видове клонки и поне някои от тях трябва да се познават, за да има полза от резитбата. Ако се в...
Халезията (Halesia caroliniana), известна още като кокичево дърво, е разпространена в горите на планинските склонове, по бреговете на реките във вид на дърво с височина до 12 м. Може да се види и като...
Българската виагра