Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Филизенето е една от пролетните операции, които се правят в лозето. То се провежда около 10-15 май, когато ресите са се оформили и леторастите са достигнали дължина 10-20 см. От тях се премахват главн...
Отглеждана при подходящи условия на открито, китайската роза цъфти през цялото лято. Тя се нуждае от ярка светлина, добро огряване от слънцето, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не п...
Родината на влакнестия шмак (Rhus typhina) е Източна Америка, но добър прием е намерил и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва. Със здравата си коренов...
Зеленият камък е желязосъдържащ тор. Употребява се само на карбонатни почви. Такива са карбонатните черноземи край р. Дунав и Шумен, рендзините в района на Търговище и Преслав, карбонатните и ерозиран...
Защо ми окапаха лимоните?