Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Торенията (Torenia) носи името на шведския свещеник Олаф Торен, направил много за популяризирането й в Европа. Изящното дребно растение от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с зисочина между 10 и...
Масовият цъфтеж на овощните дръвчета провокира ранното събуждане на пчелните семейства. Така те се явяват силни с много на брой развити пчели и голямо личинково пило непосредствено преди да е започнал...
Китайската роза е сравнително здраво растение. Напада се рядко от болести и се отглежда лесно. За да се развива добре и да дава много цветове тя се нуждае от обилна светлина. Не понася обаче прякото с...
Летният чесън се засажда още преди да е настъпила календарната пролет, през март, а даже и в края на февруари, стига времето да позволява. Почвата трябва да е обработена дълбоко през есента. Сега оста...