Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Антиринумът, известен още и като кученца, е многогодишно растение, чиято родина е Средиземноморието. Има изправени стебла, с овални или ланцетни листа, прости или кичести цветове, събрани в многостран...
На любителя градинар често му се иска да засади повече зеленчуци на малката площ, която може да отдели в двора. Това става причина да засажда и по-нагъсто растенията. Развивайки се обаче, те започват ...
Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северн...
Повредите по овощните растения от бактериални, вирусни и фитоплазмени болести при новозасадените овошки или в градините могат да провалят до 70-90 % реколтата. Докато срещу бактериалните заболявания ...
Отгледайте си едроплоден дрян