Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Тендоне е една от формировките, които се използват в някой райони на Италия и Испания при десертните сортове. Конструкцията е хоризонтална с височина от 1.9 до 2.1 m. Теловете се опъват в две перпе...
Основна задача при резитбата на лозата е борба с полярността. Това е биологична особеност, която се изразява в стремежа на лозовото растение да развива връхните си пъпки и да изтегля по-силно и голяма...
Кливията е луковично растение, което произхожда от Южна Африка. Корените му са малко на брой, но дълги и месести. Листата й живеят по няколко години, като всяка година се образуват по няколко. При доб...
По различни причини - било за облагородяване на диви дръвчета, било за преоблагородяване, се налага да се направи присаждане с калем напролет. Калемите се режат през зимата или в ранна пролет, когато ...
Дивачката може да се опитоми