Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Нуждите на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но и в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвената повърхн...
Аромантият грах (Lathyrus odoratus) е катерливо растение с тънко стъбло, което достига до 3-4 м. Произхожда от остров Сицилия и Канарските острови. Отглежда се за озеленяване на градини, кашпи, санд...
И след беритбата ягодите имат нужда от хранителни вещества. По това време се образуват нови листа и ластуни и се залагат плодните пъпки за следващата година. Затова се препоръчва да се подхранват едно...
Водният зюмбюл (Eichornia crassipes) е от семейство Pоntederiасeae. Големите листа на това плаващо растение са разположени на дебели дръжки и събрани в розетка. Черните мъхести корени са събрани в гъс...