Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Далиите, известни у нас и като гергини, са едни от любимите цветя. Те завладяват любителите на красота не само с пищните си съцветия, обхващащи почти всички багри. Чарът им е и в това, че в зависимо...
Малиновите растения всяка година изразходват големи количества вещества, за да изхранят плодовете, стъблата заместници и кореновите издънки. Поради тези причини почвата се изтощава. А малината не е в ...
Фъстъците произхождат от Южна Америка и като тропическа култура са разпространени главно в страните с тропичен и субтропичен климат. България обаче се явява северната граница на възможното им отглежд...
Антиринумът иди известното у нас кученце (Antirhinum) е многогодишно растение, което се култивира и като едногодишно. Родината му е Северна Америка и Южна Европа. Височината на растението е от 15 до 1...
Филизенето не е за пренебрегване