Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Лисичината (Corydalis), известна у нас като петльови гащи, е род, който наброява около 320 растения, разпространени в умерения пояс на северното полукълбо. Това са декоративни растения, които не се ну...
Латинското название на китайската фурма е Ziziphus jujuba и понякога тя се нарича просто зизифус. Среща се в диво състояние от Централен Китай до Задкавказието, а може да се култивира навсякъде, къдет...
Бататът (Ipomea Batatas L.), известен у нас още под името сладък картоф, произхожда от тропическите райони на Америка. У нас се отглежда ограничено в Ивайловградско, Петричко, Санданско. Това е многог...
Най-добрата вода за поливане на градинските растения е снежната или дъждовната. Тя не съдържа вредни соли, има слабо кисела или неутрална реакция. Твърдата вода от чешмите, изворите и кладенците е с в...