Котиледонът (Cotyledon) произхожда от пустинните райони на Южна Африка, Етиопия и Арабски полуостров. Родът включва 30 вида. Като декоративни се отглеждат два от тях. Това са многогодишни, вечно зелени растения с дебели, сочни, разклоняващи се стъбла. Оформят храст или полухраст, който дотига до 60 см височина. Различават се предимно по формата на листата, които са покрити с бял восъчен налеп. При вида C. orbiculata формата е удълженоовална, като върхът им е по-широк и тъп. Тъй като повърхността им е вдлъбната, наподобяват лъжица. При вида C. undulata листата са овални, по-широки, отколкото дълги, а периферията им е къдрава. По ръба им се изписва червеникаво-синя ивица, което увеличава декоративността им.
От март до юли растенията цъфтят с атрактивни камбанковидни цветове. Те са събрани в рехава метлица по върховете на разклоненията. Баграта им е жълто-оранжева или червеникава. При благоприятни условия стопаните може да се радват на цветове през цялото лято. Трайноста им е продължителна. Има случаи и на зимен цъфтеж.
За да се развива добре котиледонът изисква да е на светло, добре огрявано от слънцето място. Тъй като всички части на растенията са богато запасени с вода, поливат се съвсем умерено. Излишната влага може да причини загниване на корените или листата. Изчаква се повърхността на почвената смес в саксията леко да позасъхне и чак тогава се полива. Много добре понасят сухия въздух, затова са подходящи за помещения с парно отопление. Тъй като са топлолюбиви, през лятото котиледоните се чустват добре при температура около 20-25 градуса. През зимата оптималната температура е около 15 градуса, като не е желателно да пада под 12 градуса.
Растенията се размножават чрез резници, които се оставят няколко дни да позасъхнат. След това се подреждат във влажен пясък. Вече вкоренени се засаждат в индивидуални саксии. Съставя се почвена смес от чимовка, пясък, листовка и добре разложен оборски тор в съотношение 2:2:1:1. Когато пораснат, при необходимост растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.
През лятото може да изнасете саксиите на открито – в градини, на балкони или на тераси. През този период може да се тори един път месечно с торове за кактуси.
Ранното кафяво гниене е една от най-опасните и разпространени болести по овощните дървета. Напада и костилковите и семковите овощни видове. Най-големи повреди обаче нанася на кайсията, черешата, вишня...
Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...
Разсадът от зимната главеста салата и зимната маруля вече е готов. Трябва да се разсади навреме и качествено, от което зависи доброто им вкореняване и успешното им презимуване. За разсаждането се из...
В литературата по цветарство кротонът е по-известен като кодиеум. Той е един от най-желаните листнодекоративни видове, отглеждани в саксии. Цени се заради изключително красивите, едри кожести листа. П...
Розмаринът зимува в саксии