Цветето, което не увяхва

Амарантът е великолепно растение с яркочервени, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. Малко са растенията с така драматична история, каквато има това растение.
Коренното население на Южна Америка е започнало да култивира амаранта като първостепенна зърнена култура наред с царевицата още преди 8 хилядолетия. За индианците той бил също и свещенно растение, поради което испанските завоеватели забранили отглеждането му. Едва в наши дни са преоткрити изключителните му качества. Зърната му са като дребни песъчинки, но са една от най-перспективните храни на бъдещето.
У нас амарантът все още се отглежда изключително като декоративно растение. В градините се садят няколко вида, известни като петльов гребен, лисича опашка и просто като щир.
Амарантите са бързорастящи, предпочитат леки хранителни и варовити почви. Въпреки че са сухоустойчиви, редовното поливане само допринася за доброто им развитие. Размножават се със семена, които никнат при температура над 14 градуса. Лесно се самозасяват, но така се кръстосват с щира, който им е пръв братовчед, и това влошава сортовите качества.
Цветоносите при тези растения се появяват в края на юни и растежът им продължава до есента. Особено видно е това при вида лисича опашка, чиито цветоноси през есента стават толкова дълги, че започват да се вият по земята.

Групира се чудесно с храсти, става и в саксии

От амарантите стават великолепни ниски и високи бордюри, с тях могат да се декорират стени и огради. Групи или единични растения изглеждат чудесно в центъра на лехите, на фона на храсти или сред зелената площ. Има ниски сортове, които могат да се отглеждат в саксии и контейнери. Амарантът е едно от най-добрите растения за сух цвят. Отрязаните съцветия с част от стъблото се окачват да съхнат в затъмнени помещения, като се следи да не се появи плесен.