Родът Тцуга (Tsuga) включва няколко вида растения от сем. Борови (Pinaceae). Те са разпространени в умерените ширини на Азия (Хималаите, Китай, Япония) и Северна Америка. Към този род спадат вечнозелени дървета с височина от 20 до 65 м. Те са с конусовидна корона, с тънки увиснали клонки и дребни плоски игли, които са спирално или привидно двуредно наредени. Всяка игла съдържа по един смолен канал, разположен под фиорозалното снобче.
Мъжките реси са разположени поединично по страничните клонки в пазвите на иглите. Те са дребни и жълтеникави. При повечето от видовете прашецът е без въздушни мехурчета. Шишарките се появяват поединично на края на миналогодишни клонки. Те са увиснали, при повечето видове дребни, дълги до 2,5 см. Узряват за един вегетационен период. Плодните люспи се състоят от една пазвена /шишаркова/ и една покривна люспа, която по време на цъфтежа е почти еднаква по големина с пазвената люспа. Семената са дребни, снабдени с крилца. Поникват за 2-4 седмици след засяване. Пониците развиват 3-6 семедела.
В градинарството се отглеждат основно 2 вида тцуги: Тцуга канадензис (T.canadensis) - бавнорастящо дърво с височина до 30 м и с тясно конусовидна корона, съставена от почти хоризонтални клони и с увиснали върхове. Младите клонки са с ръждивожълтеникава окраска. Иглите са плоски, тъмнозелени и лъскави, дребни, дълги – 10-15 мм, широки 0,15 см, на върха затъпени и покрая назъбени. Разположени са гъсто, привидно двуредно, на върха затъпени, а покрая назъбени. Отгоре са лъскавозелени, а отдолу имат две белезникави линии. Към клонката се прикрепват с къса дръжка. Шишарките са дребни да 2,5 см. дълги с яйцевидно закръглена или яйцевидно продълговата форма. При узряване увисват и добиват кафяв цвят. Семето е дребно , триръбесто, светлокафяво с късо крилце. През първите години фиданките растат много бавно.
Тцуга королиана (T.caroliniana) - произхожда от Югоизточна Северна Америка, където расте от 700 до 1300 м.н.в. Дървото е високо до 25 м. и е с бавен растеж, разперени клонки и широко конусовидна гъста корона. Иглите са дълги до 2,5 см и широки до 1,5 мм, на върха слабо вдлъбнати, покрая гладки, отгоре тъмнозелени, а отдолу с две белезникави линии. Шишарките са дълги до 3,5 см. и широки до 2,5 см., светлокафяви, удължено яйцевидни. Люспите са им удължено яйцевидни, с гладки ръбове, при узряване се разтварят широко. Цъфти през март , април, а шишарките узряват през септември.
Цугите са влаголюбиви и сенкоиздръжливи. Предпочитат леки, влажни и богати почви. Много са чувствителни към високите температури и прякото слънчево греене. Трудно понасят засушаване и затова трябва редовно да се поливат.
Размножават се чрез семена или резници.
Всички овощни растения се нуждаят от резитба, но при прасковата тя има решаващо значение за плододаването и дълголетието. Това се дължи на някои нейни специфични особености, които съществено се отлича...
Китайското зеле е нов за Европа и за страната ни зеленчук. Листата са нежни и богати на витамин С и градинарите все повече се интересуват от него. Едногодишното растение обича прохладния и влажен кл...
Вризеята (Vriesea) е един от представителите на сем. Бромелиеви. Родът включва около 190 оригинални вида. Сред тях с особен чар се откроява най-разпространената – великолепната вризея (V. splendens). ...
Почти 100 процента от зелените резници на черното френско грозде - касис ще се вкоренят, ако спазвате технологията, която вие ви предлагаме. За начало са ви нужни майчини растения, от които да взем...