Ябълката сравнително добре се приспособява към различни почвени и други условия, което позволява отглеждането й в почти цялата страна. Поради това тя неизменно присъства в любителските смесени градини, освен в по-големите комплексни насаждения. За да получим добри резултати от нейното отглеждане, едно от най-важните условия е не само добрият сорт, но и подложката, върху която е присаден. Изборът на подложката, върху която е присадена ябълката, зависи от условията, при което ще я засаждаме, разстоянията на засаждане, начина на формирането на короната и грижите по отглеждането.
Видове подложки
По начина на тяхното получаване, а и по влиянието, което оказват върху присадения сорт, те се делят на две групи – семенни и клонови подложки.
Семенните подложки се получават от семената на дивата ябълка (киселица), а също така и от културните сортове. Те развиват мощна коренова система и по-добре се приспособяват към различни почвени и теренни условия. Дърветата присадени върху тях развиват големи размери, встъпват в плододаване към 5-та-7-та година, живеят до 60 -70 и повече години и от едно растение се получават доста високи добиви. Семенните подложки са свободни от вирусни болести и са много по-подходящи за по-бедни и по-сухи почви. Недостатъците на тези подложки са късното встъпване в плододаване и по-трудното обслужване на такива дървета по отношение на резитбите, пръскането и беритбата на плодовете.
За предпочитане са клоновите подложки, които са с по-слаб растеж. Плододаването при тях настъпва още към 2-рата – 4-тата година, животът им е около 20-30 години и формират много по-малки корени. Това позволява много по-гъстото засаждане - 1,5 до 3 м в реда и 3 до 5 м между редовете, което при семенните подложки е съответно 4-5 м в реда до 6-7 м между редовете. От това се определя и по-високият добив от едно растение. По-краткият живот на клоновите подложки също не е недостатък, тъй като това позволява по-честото сменяне на сортовете, които непрекъснато излизат на пазара. Редицата предимства на клоновите подложки е наложило масовото им използване напоследък в практиката. Клоновите подложки се получават чрез вкореняване на вертикални и хоризонтални отводи и по-рядко чрез резници. Те се делят на слабо, полуслабо (умерено) и силно растящи. В практиката най-широко се използват подложките от първите две групи, към които спадат М 9, М 26, М 27, М 7, ММ 106, ММ 109, ММ 111 и др., подредени по силата на растежа. Тези подложки имат по-слабо развита, брадеста коренова система и от това се определя и по-слабият растеж на присадените върху тях сортове. По-слабата и по-плитко разположена коренова система определя и по-големите изисквания към условията на отглеждане. Те трябва да се засаждат на по-богати почви, при поливни условия и по-добри грижи при отглеждането. Докато при семенните подложки се допуска и затревяване на овощните градини, ако има условия за поливане, то при клоновите подложки градините трябва редовно да се обработват.
Става въпрос за салати, които ще се консумират през ноември, когато друг свеж зеленчук в градината няма да има. В този смисъл те са истинско пролетно удоволствие в късната есен. Заслужава си да опитат...
По своите хранителни качества лещата може да замени хляба, различните видове балур и грис, а в значителна степен и месото. В белтъка на семената й се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, не...
Фитонията е много красиво саксийно растение, но за жалост е малко позната у нас. Основната причина за това е, че е много капризна красавица. Ще си го обясните, като знаете, че произхожда от тропически...
В много страни на света, а вече и у нас, освен традиционното производство на овощни дръвчета в разсадниците, все повече се предлагат облагородени фиданки, отгледани в контейнери и дори с плодове през ...