Погрижете се за смокинята

През пролетта е време да се погрижите за резитбата на смокинята. В зависимост от климатичните условия тя може да бъде формирана като едностъблено дърво, полухрастовидно с няколко стъбла и др. У нас се препоръчва храстовидното отглеждане. Това се постига като през пролетта на първата година след засаждането растенията се режат на една-две пъпки над земята. От покаралите леторасти пред втората година се избират 4-5 за формиране на стъблата. През третата година на всяко стъбло се оставят по 2-3 нови растящи клончета, от които се изгражда скелетът на короната.
Резитбата на встъпилите в плододаване дървета се състои в просветляване на короните, премахване на болните и счупените, както и на ниско разположените клони, които пречат на обработките. След студени зими, когато се получават повреди по клонките, не бива да се извършва резитба. Трябва да се изчака развитието на дърветата и когато се открои добре границата на изсъхналата част, се реже до здраво.
Размножаването на смокинята също се извършва през пролетта чрез вкореняване на резници. Те се вземат от едногодишни клончета през есента, след листопада ноември-декември или през март. Трябва да са с къси междувъзлия, дебели 1-1,8 см и дължина 20-25 см. Отрезът в основната част трябва да бъде около 2 см под най-долната пъпка и 1 - 1,5 см над горната връхна пъпка. Резниците могат да бъдат засадени на постоянно място, там където бихме искали да бъде дървото или във вкоренилище. За райони с по-ниски температури това става през март-април, а в по-топлите места може и в края на ноември. Съхранението на резниците се извършва във влажен речен пясък на хладно. Поставят се вертикално, като се оставя само една пъпка и 1-2 см над почвената повърхност. Отгоре се покрива с около 2 см рохкава почва.
Резници се залагат и в добре наторени посадъчни ямки с размери 50/50/40 см. В ямката се поставят 2-3 броя, като впоследствие се оставя най-силният от тях, а останалите се премахват. Грижите за резниците се състоят в редовно поливане и плевене. Възможно е да се появят плодове, които трябва да се премахнат. До есента леторастът може да достигне до 100 см височина. Вкоренените резници се изваждат след листопада, обикновено през ноември. Тази практика изисква особено внимание, тъй като корените са много крехки и нежни.
През пролетта се разрива почвата, която е използвана за зимна защита на дръвчетата със стелеща се форма.