За нормален растеж и развитие на малиновите насаждения е необходимо всяка година да се извършват съответните резитби. Според предназначението си те биват за формиране на храстите и на редовите ивици и за плододаване, а съобразно времето на прилагане – зимна и лятна.
Зимната резитба се извършва през есента след окапване на листата или сега при първото затопляне на времето. Това е времето, в което трябва да формирате храста и да осигурите възможност достатъчно плод да се развие на растенията.
Резитбата за формиране на храстите започва веднага след засаждане на растенията. Най-добрият начин на отглеждане на малините е на непрекъснати редове. В началото на втората година за плододаване се оставят само издънките с височина над 80 см. В началото на третата година се оставят силните издънки над 150 см, здрави и равномерно разположени по реда. Всички останали – слабо развити, сгъстяващи редовете и повредени, се изрязват ниско до земята. Събират се и се изнасят извън насаждението на подходящо място, където се изгарят.
Ширината на браздовата ивица не бива да превишава 30-35 см, а растоянието на издънките в нея е около 10-15 см една от друга. Броят на растенията на единица площ зависи от района, сорта и начина на отгледата и е в широки граници от 12 до 22 на метър от браздовата ивица. На по-бедни почви и слаби валежи е по-тясна и обратно. При много тясна ивица добивът намалява и поради недостатъчния брой малини на единица площ. Ако ивицата е по-широка, има силна конкуренция между издънките, масово развитие на болести и неприятели, причиняващи гниене на плодовете. Затова всички издънки израсли извън възприетата ширина на редовата ивица се изрязват до основата.
Успоредно с формиране на редовата ивица се извършва и съкращаване на издънките за плододаване. Най-подходящо време е в ранна пролет, преди разпукване на пъпките. Тогава най-добре личат повредите от зимните студове. Върховете на плододаващите издънки се съкращават с не повече от 10-30 см, защото плодните пъпки се образуват в горната част на клонките. Там те са със силно скъсени междувъзлия, често измръзват или плодовете им са много дребни. По-ниско се съкращават само тези с измръзнала връхна част или когато искаме да получим по-едри плодове.
Армерия (Armeria) е сравнително голям род от многогодишни цветя от сем. Саркофаеви (Plumbaginaceae), представени от над 100 вида. Родината на армерията е Средиземноморието, като изключение прави Armer...
Междуредията на овощните градини могат да се поддържат по т.н. чимово-мулчирна система. За целта те се затревяват обикновено с многогодишни житни или със смес от житни и бобови треви, които често тряб...
Засетият през април градински фасул още в началото на май достига онзи момент от развитието си, в който трябва да се окопае. Това първото окопаване. В южните райони и при по-топла пролет този момент н...
Сливовата щитоносна въшка е най-опасният неприятел на сливата, но напада и другите овощни видове - лозата, френското грозде, някои горски дървета - акация, бук, леска. Развива едно поколение годишно. ...