За нормален растеж и развитие на малиновите насаждения е необходимо всяка година да се извършват съответните резитби. Според предназначението си те биват за формиране на храстите и на редовите ивици и за плододаване, а съобразно времето на прилагане – зимна и лятна.
Зимната резитба се извършва през есента след окапване на листата или сега при първото затопляне на времето. Това е времето, в което трябва да формирате храста и да осигурите възможност достатъчно плод да се развие на растенията.
Резитбата за формиране на храстите започва веднага след засаждане на растенията. Най-добрият начин на отглеждане на малините е на непрекъснати редове. В началото на втората година за плододаване се оставят само издънките с височина над 80 см. В началото на третата година се оставят силните издънки над 150 см, здрави и равномерно разположени по реда. Всички останали – слабо развити, сгъстяващи редовете и повредени, се изрязват ниско до земята. Събират се и се изнасят извън насаждението на подходящо място, където се изгарят.
Ширината на браздовата ивица не бива да превишава 30-35 см, а растоянието на издънките в нея е около 10-15 см една от друга. Броят на растенията на единица площ зависи от района, сорта и начина на отгледата и е в широки граници от 12 до 22 на метър от браздовата ивица. На по-бедни почви и слаби валежи е по-тясна и обратно. При много тясна ивица добивът намалява и поради недостатъчния брой малини на единица площ. Ако ивицата е по-широка, има силна конкуренция между издънките, масово развитие на болести и неприятели, причиняващи гниене на плодовете. Затова всички издънки израсли извън възприетата ширина на редовата ивица се изрязват до основата.
Успоредно с формиране на редовата ивица се извършва и съкращаване на издънките за плододаване. Най-подходящо време е в ранна пролет, преди разпукване на пъпките. Тогава най-добре личат повредите от зимните студове. Върховете на плододаващите издънки се съкращават с не повече от 10-30 см, защото плодните пъпки се образуват в горната част на клонките. Там те са със силно скъсени междувъзлия, често измръзват или плодовете им са много дребни. По-ниско се съкращават само тези с измръзнала връхна част или когато искаме да получим по-едри плодове.
Коледничето или още коледен кактус (Schlumbergera truncatus, синоним Zygocactus truncatus) също се подготвя за цъфтеж от октомври. Напомняме, че за разлика от други представители на семейството, колед...
Има го навсякъде из страната и понякога нанася сериозни щети. Напада предимно вишната и черешата, но от него може да пострадат сливите, кайсиите, прасковите, ябълките, че и някои други плоди дръвчета....
Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...
Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата. За късното главесто зеле семената се...