Лози с повишена студоустойчивост

Много читатели се обръщат нас с молба да им посочим студоустойчиви сортове лози.

Зимните студове могат да причинят сериозни повреди по всички органи на лозата: пъпки, пръчки, стъбло, корени. Лозарите биха желали да отглеждат лозите без особени притеснения от ниските температури. Те избират сортове с повишена студоустойчивост. Възможностите в това отношение са ограничени. Броят на тези сортове не е голям. Разпространени в България са Сторгозия, Каберне Совиньон, Дружба, Мискет ран, Наслада, Памид, Русенско без семе, Червен мискет, Каберне Совиньон клон 14, Сапареви, Дунавска гъмза, Ркацители, Шевка, Ризлинг български.

Много добри резултати могат да се получат от сортовете:

Сторгозия е средно до къснозреещ сорт – около 15 октомври. Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, сбит. Зърното е дребно, кожицата е тъмносиня, тънка, покрита с обилен восъчен налеп. Вкусът е хармоничен. Сортът е с много добра устойчивост на ниски температури. Практически не се напада от мана, оидиум и сиво гниене. Вината получени от този сорт са интензивно червени и с лек плодов аромат. На вкус те са плътни и свежи.
Дружба е ранен сорт. Консумативната зрялост настъпва през втората половина на август, а технологичната – в началото на септември. Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит до рехав. Зърното е средно едро, овално с крехка жълтозелена кожица. Вкусът е хармоничен с добре изразен приятен мискетов аромат. Лозите са практически устойчиви на мана, но са чувствителни на оидиум. Гроздето е с повишена устойчивост на сиво гниене. Сортът има двойно направление на използване – за прясна консумация и за преработка в качествени трапезни и десертни вина. За създаването му освен български са използвани и руски сортове.

От червения мискет стават висококачествени бели вина

Червен мискет е местен сорт. Гроздовете му са средно големи, сбити. Зърната са почти едри, сферични, с приятен вкус и слаб мискетов аромат. Ципата е розова, покрита с прашец, осеяна с черни точици. Има много добра родовитост. При резитба Гюьо се оставя само една плодна пръчка с 11-13 очи. Сортът е подходящ за високостъблено отглеждане. Тогава резитбата се извършва на чепове и стрелки. Много устойчив е на ниски температури, но е недостатъчно устойчив на сиво гниене.
Червеният мискет е сорт за получаване на бели мискетови вина. Известни са сунгурларските и карловските бели вина, приготвени от него. Гроздето има добра захарност, обаче общата киселинност не винаги е достатъчна за получаването на трайни вина, подходящи за стареене. Този недостатък може да се корегира чрез примесване на известно количество (около 20%) грозде от други сортове, които съдържат повече киселини. Полученото от него вино съдържа добър алкохолен градус, свежо е, има слаб, но фин мискетов аромат. Цени се и на външния пазар. Използва се и за шампанизация. Влиза в състава на Евксиноградското вино. Гроздето на червения мискет се преработва и в ликьорни вина за износ.