Междуредията на овощните градини могат да се поддържат по т.н. чимово-мулчирна система. За целта те се затревяват обикновено с многогодишни житни или със смес от житни и бобови треви, които често трябва да се косят на височина 10-15 см с косачка, която ги надробява и разхвърля и те остават на място под формата на мулч. Така се намалява уплътняването на почвата и улеснява движението на селскостопанската техника, обогатява се почвата с органично вещество и се предпазва от ерозия. Недостатък е ускореното изчерпване на водните и хранителните запаси, затова изисква завишаване на торовите норми с около 30%, да се прилага в райони с над 700 мм валежи или при осигурено напояване, за да не пречат тревите на овощните дървета. Практикува се предимно в ябълкови и крушови насаждения.
Сламата е един от добрите материали за мулчиране. Особено популярна е при отглеждането на ягодите. Мулчирането се прави напролет, след обработката и цъфтежа на ягодите. Употребява се над 50 кг/100 кв. м, в зависимост от разстоянието на засаждането. Тя задържа влагата м появата на плевелите и се получават чисти и здрави плодове. След приключване на беритбата се отстранява от насажденията. По този начин се унищожават голям брой от неприятелите и болестите на ягодата.
За мулчиране може да се използват и кори от горски дървета. Те имат по-изразено хербицидно действие срещу едногодишните и някои многогодишни плевели. Този мулч има по-продължително защитно влияние и трябва да се обновява на четири години със слой от 10 см. Под мулча от кори има по-малко азот, но в листата на овощните дървета е в достатъчно количество. Мулчът от кора, слама и др. увеличава съдържанието на хумуса в почвата, а реакцията на почвата е по-скоро неутрална.
В някои страни мулчирането с кори от горски видове, е широко приложимо в парковете, дворовете, покрай цветните алеи. С това отпада необходимостта от обработка, унищожават се плевелите, задържа се влагата, има декоративен и екологичен ефект.
Най-често прилаганото мулчиране е веднага след засаждането и поливането, когато околостъблените чаши на новозасадените дървета се покриват със суха почва от междуредието.
За средноранното полско производство краставиците се сеят на постоянно място през май, тогава, когато няма опасност от понижаване на температурите. Късните краставици за приготвяне на зимнина се сеят ...
От средата на май започва разсаждането на средно ранния патладжан. Кореновата система на патладжана е особено чувствителна към топлинния, водния и хранителния режим на почвата, затова се избират запаз...
Парникът е зареден с пресен оборски тор и с парникова почва. Изминали са 3-4-5 дни. Почвата се е затоплила и трябва да се засеят семената. Рогозките се махат и рамките се свалят. Парниковата почва се ...
Пренесена в Европа още в 1888 г. от Филипините, мединила магнифика (Medinilla magnifica) се среща в тропическите гори на Източна Индия и Цейлон, о. Шри Ланка и островите на Мадагаскарския архипелаг. ...