Междуредията на овощните градини могат да се поддържат по т.н. чимово-мулчирна система. За целта те се затревяват обикновено с многогодишни житни или със смес от житни и бобови треви, които често трябва да се косят на височина 10-15 см с косачка, която ги надробява и разхвърля и те остават на място под формата на мулч. Така се намалява уплътняването на почвата и улеснява движението на селскостопанската техника, обогатява се почвата с органично вещество и се предпазва от ерозия. Недостатък е ускореното изчерпване на водните и хранителните запаси, затова изисква завишаване на торовите норми с около 30%, да се прилага в райони с над 700 мм валежи или при осигурено напояване, за да не пречат тревите на овощните дървета. Практикува се предимно в ябълкови и крушови насаждения.
Сламата е един от добрите материали за мулчиране. Особено популярна е при отглеждането на ягодите. Мулчирането се прави напролет, след обработката и цъфтежа на ягодите. Употребява се над 50 кг/100 кв. м, в зависимост от разстоянието на засаждането. Тя задържа влагата м появата на плевелите и се получават чисти и здрави плодове. След приключване на беритбата се отстранява от насажденията. По този начин се унищожават голям брой от неприятелите и болестите на ягодата.
За мулчиране може да се използват и кори от горски дървета. Те имат по-изразено хербицидно действие срещу едногодишните и някои многогодишни плевели. Този мулч има по-продължително защитно влияние и трябва да се обновява на четири години със слой от 10 см. Под мулча от кори има по-малко азот, но в листата на овощните дървета е в достатъчно количество. Мулчът от кора, слама и др. увеличава съдържанието на хумуса в почвата, а реакцията на почвата е по-скоро неутрална.
В някои страни мулчирането с кори от горски видове, е широко приложимо в парковете, дворовете, покрай цветните алеи. С това отпада необходимостта от обработка, унищожават се плевелите, задържа се влагата, има декоративен и екологичен ефект.
Най-често прилаганото мулчиране е веднага след засаждането и поливането, когато околостъблените чаши на новозасадените дървета се покриват със суха почва от междуредието.
Рицинът (Ricinus communis) по природа е многогодишно растение, но у нас се отглежда като едногодишно. В градинарството се използва вариететът сангуинеус, защото листата и стъблото му са с червеникав о...
Интересни биха изглеждали терасата или балконът, ако между разноцветните багри на цветята се мъдрят тъмновиолетовите плодове на патладжана. И защо да не си позволите да си отгледате поне един храст от...
Искате ли да си отгледате средноран патладжан, засейте семената за разсад през първата десетдневка на март в полутопли парници. Пресният оборски тор в парника трябва да е с дебелина 30 см и почвата въ...
Тъй като в стаята най-често се отглежда бялата кала, то тези правила са за нея. Почвата трябва да е тежка, но най-добре да е смес от градинска, хумус и торф в равни части. Не трябва да пресаждате...