Малайската ябълка (Syzygium malaccense) от семейство Миртови идва от Малайзия, където е била култивирана в продължение на столетия. Това интересно растение е широко известно в страните на Югоизточна Азия. Португалските мореплаватели са пренесли семена в Индия и Африка, а през 1793 г. заедно с хлебното дърво и в Ямайка, където получила ново наименование „малайска ябълка". Днес екзотичната култура се отглежда в Югоизточна Азия, Централна Америка, Карибския басейн, Венецуела, Колумбия, Индонезия, а също в Индия и Гана и се ползва с голяма популярност. На международния пазар плодовете се предлагат под името Лейди Роз.
Дървото стига 20 метра
Малайската ябълка е близък родственик на фейхоата и на гуавата. Тя е дървесно растение с височина от 5 до 20 м. Както и другите представители на сем. Миртови, има привлекателен декоративен вид. Листата са много едри (с дължина 15 до 50 см) и имат отначало виненочервен, а след това тъмнозелен цвят. Долната им повърхност е светло или жълто-зелена. По време на цъфтежа цялото растение е обсипано с удивително красиви тъмночервени или вишнево-червени цветове. Те са големи 5-7,4 см, събрани в грозд и имат по неколкостотин червени тичинки. След като прецъфтят, венчелистчетата оформят под короната пухкав пурпурно-червен килим. Плодовете узряват три месеца след цъфтежа.
Свежи, в компоти или на вино
Плодовете на малайската ябълка са кръгли или овални, сплеснати от двата края. На връхната им част има чашка със зелени листенца. Те са дълги 5-8 см и широки 4-6 см и представляват ягода, състояща се от тънка кожица, семена и сраснало с тях плодово месо. Кожицата е тънка, гладка, блестяща, бледожълта до светлочервена, с наситен розов или тъмночервен цвят. Плодовото месо е плътно, леко сухо, с бяло или светло-розово оцветяване. Някои от почитателите на плодовете ги оценяват с невероятен аромат на роза. Някои форми на екзотичния плод нямат ярко изразен аромат, но вкусът им наподобява ябълковия.
Плодовете се употребяват главно като храна в свеж вид. В страните от Югоизточна Азия - Тайланд, Малайзия, Индонезия от тях се правят компоти, в които се слагат и венчелистчета от хибискус. Използват се за получаване на джемове, сиропи, лимонада и вино.
Вкоренените резници от културни сортове лози или т. нар. лози на собствен корен трябва да се преместят на мястото за засаждане веднага след приключване на вегетацията през първата година от вкореняван...
Розетата заемат междинно място между белите и червените вина. Те са малко по-груби от белите, но по-слабо тръпчиви от червените. Имат впечатляващ розов цвят с лек жълтеникав оттенък. За пръв път роз...
Много важно е още в началото на вегетацията почвата около гладиолите редовно да се окопава. С разрохкването на почвената кора достъпът на въздух до корените се подобрява. Освен с разрушаването на кор...
Грижите за ягодоплодните култури продължават и след прибирането на плодовете. Трябва да се създадат благоприятни условия за натрупване на достатъчно хранителни вещества, необходими за нормалното разви...
Ароматният бъз – предшественик на знойното лято