Най-предпочитан от любителите градинари е средно ранният пипер. Реколтата от него се използва както пряко в кухнята през летните месеци, така и по-късно за консервиране по различни начини или за сушене. Дългият период на развитие и плододаване изисква и определени летни грижи. От тях в крайна сметка зависи много количеството на набраната продукция.
Пиперът е топлолюбиво и светлолюбиво растение и практически погледнато юли е много благоприятен месец за него – температурите са високи, слънчевото греене е продължително и обилно. Но през юли и засушаването все по-силно започва да се изразява, а пиперът има твърде високи изисквания към почвената и въздушната влажност. И като казваме, че обича топлината, трябва да имаме предвид, че благоприятната температура за развитието му е около 25 градуса. Стане ли повече от 30, вече не е добре, а при около 35 цветовете и завръзите започват да окапват и то толкова повече, колкото по-ниска е почвената и въздушната влажност. Това е сериозно стресово състояние. Ето защо по това време поливките трябва да зачестят. При нормални условия те се извършват през 6-8 дни, но при по силно засушаване, през по-кратък период. С напояването обаче не бива да се прекалява. Полива се, когато се появят признаци на завяхване. За да се удължи времето между отделните поливки, след всяка от тях почвата трябва повърхностно да се разрохква.
В състояние на стрес пиперът изпада и при резки промени на температурата, макар и да са в границите на общо взето благоприятните за неговото развитие. Това най-често се наблюдава, когато през горещите часове на деня се полива със студена вода от кладенци или планински потоци. Най-подходящото време за поливане е сутринта, когато разликата в температурата на почвата, въздуха и водата е най-малка.
През лятото пиперът често страда от листни въшки, акари и от брашнеста мана. Затова трябва редовно да се следи състоянието му и при нужда да се предприемат съответни мерки.
Към края на октомври и началото на ноември празът пълни пазара. Той е студоустойчиво растение. Слабите студове и сланите не го повреждат, не са опасни и за способността му да се съхранява. Това позвол...
Известни са три системи на резитба в лозето - къса, дълга и смесена. При късата се оставят само чепове с по1 до 3 очи. При дългата липсват чепове, а се оставят дълги плодни звена - стрелки с 4 до 7 оч...
Синият или тибетският мак се нарича още меконопсис бетоницифолия (Meconopsis betonicifolia). Родината на това многогодишно растение от семейство Макови са планинските райони на Тибет и Западен Китай, ...
Зеленият камък е желязосъдържащ тор. Употребява се само на карбонатни почви. Такива са карбонатните черноземи край р. Дунав и Шумен, рендзините в района на Търговище и Преслав, карбонатните и ерозиран...