Трудно може да разчитате на повече и по-качествена продукция от зеленчуковите култури, ако предварително не сте подготвили семената. Известни са няколко начина да сторите това. Вие ще решите кой от тях да изберете.
Първо трябва да се подберат по-охранени и добре развити семена. Ако ги накиснете, те по-бързо и дружно ще поникнат. Поставете ги в платнена торбичка във вода със стайна температура. Бавно никнещите семена на магданоз, копър, целина, лук, моркови се поставят от 24 до 28 часа във вода, която се сменя през 10 часа. По-бързо никнещите семена на тиквови култури (краставици, тикви, тиквички, дини, пъпеши) се накисват за по-кратко – 12-15 часа. Най-добре след такава обработка семената да се засеят веднага в хубаво обработена почва с добра структура и нормална влажност.
Рътенето също предизвиква по-бързо покълване. Накиснатите семена се поставят във влажна кърпа и се държат при температура 25-30 градуса докато на 5 % от тях се покаже зародишното коренче. Семената се просушават слабо и веднага се засяват.
Появата на кълнове може да се ускори чрез т.нар. дражиране. Семената се покриват със слой от инертни материали, тъй като се добавят макро- и микроелементи и по този начин се регулира и стимулира растежът им, а така също се ускорява появата на кълнове.
Термичната обработка се прави в сушилни и термостати при температура от 30 до 60 градуса за определено време в зависимост от културата. По този начин се увеличават кълняемата енергия и ранозрелостта. Термичната обработка се прави и за да се ограничи преносимостта на вирусите чрез семената. Така например срещу вируса на тютюневата мозайка по доматите семената се оставят за 2 дни при температура 50-52 градуса и след това още един ден при температура 78 градуса.
Ако пък ги накиснете в разтвори на различни химични вещества също ще се ускори дружното им поникване. Семената се оставят за 3 часа в 1 %-ов разтвор на калиев нитрат и на калиев фосфат монобазикум, а после периодично се навлажняват и разбъркват със същия разтвор при температура 24-26 градуса в продължение на 69 часа.
Ако в оранжерията въздушната температура падне под 15°С, краставиците не образуват плодо-даващи органи. Захладнее ли под 7-8° С, спира изцяло развитието. Много е важно да не допускате резки колебания,...
Бактерийният пригор напада основно костилковите овощни видове, особено кайсията, черешата и вишната. Признаците на болестта се появяват върху всички растителни органи. Част от инфектираните листни и ц...
Към средата на юли вече се засаждат късните домати. Поради високите температури, почвата предварително трябва да се полее, сади се по възможност в по-прохладни дни или в късните следобедни часове. Тов...
Характерна особеност в анатомията на ягодата е образуването на ластуни. Така се наричат видоизменените стъбла, коит израстват от пъпки, разположени в пазвите на листни дръжки. Наричат ги още и мустаци...
Корените на пипера са слаби и се нуждаят от подхранване