Важно агротехническо мероприятие при отглеждане на зеленчуковите растения е загърлянето, защото много от тях имат тази особеност да образуват допълнителни (адвентивни) корени, когато стъблата им допират до умерено влажна почва. Целта на загърлянето е също така да се запазят и укрепят растенията от вятъра, да се предизвика образуването на нови, допълнителни корени (домати, патладжани, краставици, тикви, тиквички, пъпеши, дини, зелеви култури), да се увеличат клубените (картофи), да се етиолират растенията (аспержи, ендивия), да се запазят младите растения от измръзване ( ревен), а се заринат с пръст измитите от дъждовете корени и клубени. Загърлянето обикновено се извършва за повечето зеленчукови култури при втората копан. То става като около стъблата на растенията се натрупва умерено влажна почва, а не суха, защото ще се влоши водният режим около същите.
Загърлянето трябва да се практикува редовно, защото то стимулира образуването на новите корени, с които се подобряват условията за хранене на растенията, стават по-устойчиви срещу действието на вятъра. При нашия климат загърлянето на зеленчуците през вегетацията подпомага развитието на културите и увеличава добива им.
Родината на джинджифила е Югоизточна Азия - Хималаите и Непал. На открито се отглежда в тропическия пояс, а у нас само като саксийно растение, при това много лесно. Той е бил известен още на древни...
Десертните сортове лози предявяват по-високи изисквания към почвата в сравнение с винените. Те се развиват по-добре на по-дълбоки и свежи почви, които не са тежки и сбити, а са по-богати на хумус и с ...
Алоказията (Alocasia) е един от ефектните представители на семейство Ароидни. Името им е дадено във връзка с наименованието на близкия род Колоказия, с който имат голяма прилика. Родът включва около 7...
У нас в оранжериите, парниците и на открито се срещат няколко вида опасни коренови нематоди, познати под името “галови нематоди”. Това са микроскопични червейчета, които не могат да се видят с просто...