ЯДЛИВА ГЪБА, но трябва да се консумира докато плодовото и месо е бяло. Ocвeн това има леко горчив вкус, който след изваряване във вряща вода и лимонена киселина (няколко кристалчета) изчезва и гъбата получава лек и приятен вкус. Мирисът е приятен и характерен. Появява се през л...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. В кожицата на шапката се съдържат големи количества токсини: мускарин и гъбен атропин. Действието на токсините се проявява в нарушаване на кръвообращението, вегетативната нервна система и храносмилането. Опасността от отравяния се засилва от голямата й прилика...
ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват. Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколи...
ЯДЛИВА ГЪБА, но само след изваряване. Преди консумация кожицата задължително се обелва. Вкусът е типичен, сладък, с гъбен мирис и подчертан привкус с аромат на гъба. Расте в широколистните, смесените и иглолистните гори, като се появява през пролетта, в началото на лятото и пре...
ЯДЛИВА ГЪБА, но само в млада възраст. Не е особено качествена. Не трябва да се употребява за храна по-късно от 2 - 3 часа след брането й. Застаряла, почерняла и втечнена е опасна за здравето. Консумирана с алкохол, дори и в най-малки количества, винаги причинява отравяния! Отравя...
ЯДЛИВА ГЪБА, с типичен манатарков аромат и приятен вкус. Високо ценена е от кулинарите. Подходяща е за всякакъв вид преработка, но обикновено се приготвя като сушена. Расте само в широколистните гори. Рядко срещана гъба. Появява се късно през пролет, през лятото и есента. ...
