ЯДЛИВА ГЪБА, но само в най-млада възраст, докато глебата е бяла. След потъмняване е негодна за храна. Появява се в края на пролетта, расте през лятото и есента по ливади, поляни, горски пасища, често в находища. ОПИСАНИЕ: Шапката всъщност не съществува в характерния й...
ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват. Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколи...
Гъбата има няколко вариетета: albellum (Fr.) - чисто бяла, gambosum (Fr.) - жълто-бяла, graveolens (Pеrs.) - малка (звънчевидна) c по-тъмна (до светлокафява) и palumbinum (Quеll.) - с бледожълта шапка. ЯДЛИВА ГЪБА, много ценна, подходяща за всякакъв вид преработка. Расте още ...
ОТРОВНА ГЪБА в прясно състояние. Съдържа алкалоида гиромитрин, откъдето носи и латинското си име, наричан още и хелвелена киселина. След пълно изсушаване на гъбата алкалоидът, който е много летлив, се отстранява и гъбата става напълно годна за консумация. Но само след изсушаване!...
ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна и с типичен приятен гъбен мирис. Расте след топли дъждове през пролетта и през есента. Среща се предимно по егреци, наторени места, ливади, градини. Бере се веднага след дъжд. ОПИСАНИЕ: Средно голяма гъба, с диаметър на шапката 5 - 10 см (отделни ...
НЕЯДЛИВА ГЪБА, поради горчивия си вкус. Някои автори я сочат и като слабо отровна, а други смятат, че след изваряване във вряща вода и изхвърляне на водата, гъбата е годна за храна. Поради сходството й с отровната дяволска гъба и със съмнителната огнена манатарка гъбата не бива д...
