ЯДЛИВА ГЪБА, подходяща за консумация, с добър вкус. Много рядко червясва. Поддава се на сушене и след това се съхранява като брашно за супи през зимата. Расте в широколистните и смесените гори, предпочита храстите, поляните в гората, тревисти терени. Много често се среща в нах...
ОТРОВНА ГЪБА в прясно състояние. Съдържа алкалоида гиромитрин, откъдето носи и латинското си име, наричан още и хелвелена киселина. След пълно изсушаване на гъбата алкалоидът, който е много летлив, се отстранява и гъбата става напълно годна за консумация. Но само след изсушаване!...
ЯДЛИВА ГЪБА, но само в млада възраст. Застарялото плодово месо е горчиво и трудносмилаемо. Употребява се след кулинарна обработка в „букет" с други гъби като маринована с подходящи подправки. Расте през лятото и през есента в иглолистните, а рядко и в смесените гори, на гр...
Гъбата има няколко вариетета: albellum (Fr.) - чисто бяла, gambosum (Fr.) - жълто-бяла, graveolens (Pеrs.) - малка (звънчевидна) c по-тъмна (до светлокафява) и palumbinum (Quеll.) - с бледожълта шапка. ЯДЛИВА ГЪБА, много ценна, подходяща за всякакъв вид преработка. Расте още ...
СМЪРТОНОСНО ОТРОВНА ГЪБА. Съдържа отровния алкалоид аманитин (аманитатоксин), една от най-опасните отрови от растителен произход, също фалоидин, с по-голямо съдържание на аминокиселини. Тези две съставки фактически проявяват своето действие твърде късно след консумацията на гъбат...
ОТРОВНА ГЪБА. Причинява тежки разстройства. Опасността от смесване с другите ядливи гъби печурка - горска и ливадна, е голяма. Съдържанието т. нар. дразнещи вещества в тази гъба е високо. Това са вещества от групата на смолите, терпените и лютите субстанции. Дразнещото действие с...
