Растения » Ревен

 Ревен

Този интересен зеленчук у нас е малко познат, но по света от дръжките на листата му приготвят салати, супи, сосове, компоти, желета, пудинги и различни други сладкарски произведения, а от фризера може да се извади като свеж зеленчук по всяко време на годината. У нас само отделни ентусиасти се опитват да го отглеждат.

Биологически особености

Ревенът (Rheum sp.) е многогодишно растение от семейство Лападови (Polygonaceae). И по външен вид прилича доста на лапада.
Кореновата система на ревена представлява силно развито месесто коренище, което прониква до 2,5 м дълбочина На горния край на коренището се образуват множество растежни пъпки. Тази особеност се използва за вегетативно размножаване.
Листата са с дълги месести дръжки. Именно те са използваемата част на растението, заради които се отглежда.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Ревенът е растение на прохладата. Най-благоприятната температура за развитието му е 15-21°С. Когато дните станат горещи и особено ако са сухи, дръжките загрубяват и понякога слабо нагарчат.
Към светлината не претенциозен
Към влагата изискванията му са по-специални. Ако влажността на почвата и въздуха е ниска, дръжките са тънки, груби и влакнести. При прекомерно напояване обаче се развива крайно незадоволително и дори загива.
Към почвата изискванията на ревена също са високи. Може да се отглежда на всички видове почви, но добри резултати се получават на дълбоките, песъчливо-глинестите, влагоемните и богатите на хранителни вещества. Най-важното е да са дълбоки, за да развие мощната си коренова система. Не понася плитките подпочвени води, трябва да са най-малко на 1,5 м под почвената повърхност.
От казаното може да се направи следният
извод за практиката:

Най-благоприятни за отглеждането на ревена са полупланинските и планинските места, където среднодневните температури през летните месеци са относително ниски, валежите са по-чести и осигуряват по-висока почвена и въздушна влажност.

Създаване на насаждението

Ревенът се размножава по два начина – чрез семена и вегетативно чрез части от коренището. Вторият начин е за предпочитане, защото поникналите от семена растения са много различни помежду си, някои от които очевидно са с нежелани качества.
При вегетативният начин на размножаване качествата на майчиното растение се запазват напълно. За целта е най-добре да се използват коренища от 3-5 годишни растения. Коренищата се нарязват на части така, че всяка част да има по една едра пъпка и 1-2 добре запазени корена. Едно 4-5 годишно растение може да се раздели на 6-8 части. Като изходен материал може да послужат добрите растения, получени от семена.
Мястото се подготвя през есента посредством дълбока обработка на почвата. Внасят се до 10 кг оборски тор или компост на квадратен метър.
Частите от коренищата се засяват през октомври или много рано напролет. Ревенът е едро растение. Затова се засажда на 90-100 см между редовете и на 80-90 см в реда. Към по-големите разстояния се прибягва, когато почвата е по-богата. Всяко засадено растение се полива с вода и леко се загърля със суха пръст.

Грижи за насаждението

Грижите след засаждането се състоят в редовна обработка на почвата и поливане. Редовното поливане по време на беритбата гарантира получаването на повече и по-доброкачествени листни дръжки. Всички цветоносни стъбла се отстраняват, щом се появят. През първите една-две години е добре растенията да се загърлят, за да се предотвратят евентуални измръзвания.
Беритбата започва обикновено на втората година. Достатъчни са 20-25 дни след стопяването на снеговете, за да има готови за откъсване листа. Дръжките трябва да са стигнали 30 см дължина. Листата не се изрязват, а се отчесват, а листните петури се отделят от дръжките чрез изрязване. От едно растение трябва да се отчесват не повече от 1-2 листа, при това най-много на два пъти в седмицата. Беритбата продължава 8-10 седмици, а понякога и малко повече. Развилите се след това листа трябва да останат на растението, за да му осигурят достатъчно хранителни запаси до настъпването на зимата.

Автор: Тома Христов

Представяме Ви:

Оплисменус

Оплисменусът е чудесна алтернатива на традесканцията. Тънките стъбла бързо се разпростират и се стелят грациозно. Понякога се препоръчва за покриване на почвата между две растения (почвопокривен), но ...

Молуцела

Растение, което е по-скоро интересно, отколкото красиво - произхожда от Сирия. Венчелистчетата са бели и незначителни, но са заобиколени от голяма зелена и камбанковидна чашка. Стъблата са много нежни...

Агапантус

Цветовете на А. африканус са на цветоносни стъбла, които достигат височина 60 см. Засаждайте го в каче или голяма саксия. А. ориенталис е още по-голям и се нуждае от повече място. През лятото на...

Бровалия

Б. специоза цъфти с виолетови цветове с бяло гърло. Има разновидности майор (големи, синьовиолетови) и алба (бели цветове). Б. специоза обикновено се купува цъфнала, но може да се отгледа лесно и от...

Начало