Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Неринетата са твърде деликатни за гледане на открито. Н. сарниензис цъфти с бели, оранжеви или червени цветове на 45-сантиметрови стъбла. Само на един вид може да разчитате, че наесен ще ви зарадва с ...
При добри грижи спартиумът е красива гледка през лятото - зелени тръстикоподобни стъбла, покрити с жълти, ароматни цветове. Но по-често гледката е различна - издължен и раздърпан храст с рехави цветов...
Старомодно растение, от което наскоро се появиха много чудесни сортове. Традиционната кандилка в селските градини е красиво многогодишно със сивозелени насечени листа и късошпорести цветове в синьо ил...
У нас боровинката е разпространена като диворастящо растение в горските масиви. Културната боровинка се отглежда много ограничено от любителите овощари и е почти непозната като овощно растение. Интере...
Амеланхиер