Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Алстромерията е известна като растение за букети, но може да я отглеждате в градина, ако почвата в нея е подходяща. Цъфти през юни - август. За съжаление през първата година цветовете може да са ...
Венчелистчетата на додекатеона са обърнати назад и разкриват златистите прашници. По тази причина в Британия растението се нарича падаща звезда. Цветовете са разположени на върха на изправените стъбла...
Нискорастящите сортове на сапонарията са издръжливи почвопокривни растения, които се разполагат между камъни или върху гола почва в алпинеума. Цъфтят когато други почвопокривни като аубриетата и араби...
Видите ли веднъж популярните видове на гунерата, повече няма да я забравите. Разположете я близо до езеро или поток. Повечето растения са привлекателни, а има и такива, които са по-скоро необикновени,...
Лириодендрон