Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Стробилантесът е красив, докато е млад. Дългите заострени листа са тъмнозелени със сребристопурпурен блясък. За съжаление този ефектен вид се променя с годините – старите растения са раздърпани, цвето...
Това растение стана доста известно у нас чрез пазара на вносни зеленчуци, но макар да има и опити за организирано производство, все още си остава любителска култура. Много е ценно. Младите му летораст...
Внимавайте с това растение. Отглежда се заради листата, които наесен почервеняват, и заради съцветията от лъскави тъмни плодчета, които са ефектни, но силно отровни. Не си заслужава да поемате такъв р...
Хамеципарисът е едно от най-известните вечнозелени дървета. Дори и в скромния градински център ще откриете над дузина сортове, а в специализираните разсадници броят им може да достигне сто. Предлагат ...
Ктенанте