Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Минзухарите, които повечето хора купуват, са сини и жълти, едроцветни холандски хибриди - цъфтят след кокичетата и преди лалетата. Но разнообразието от минзухари е много по-голямо - едни цъфтят през я...
Подобно на калтата, камасията се чувства най-добре във влажна почва, но не понася продължителното подгизване през зимата. През лятото жилавите цветоносни класове цъфтят с многобройни звездовидни цвето...
Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цвет...
В западната част на САЩ, откъдето произхожда, това дърво е наистина знаменита гледка - извисява се на над 36 м. Култивираната разновидност на L. decurrens, която се отглежда в паркове и градини, е с п...
Цисус