Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Цъфтящата аубриета е един от предвестниците на пролетта. Сивозелените вечнозелени листа са мъхести и между края на март и началото на юни са покрити с много цветове (1,5 см). Не е капризно растение, н...
Давалията е папрат, която се отглежда заради плътните коренища, които прорастват над ръба на саксията. Отгледайте си Д. канариензис (листата приличат на тези на моркова) или по-голямата, но по-крехка ...
Лупинусите са позната гледка, но дървесната лупи-на е рядкост. Този храст с меки стъбла достига около 1,5 и височина и цъфти с пъстри класове, които са по-къси от тези на прочутия му роднина. Расте бъ...
Освен с прочутия чай, остров Цейлон, или Шри Ланка, е дарил човечеството и с нежното и прекрасно цвете кросандра. Дълги години то е било отглеждано само в ботаническите градини, но благодарение на упо...
Лоницера (орлови нокти)