Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Алцея или алтея - ще откриете и двете латински имена в каталозите и справочниците. Високите стъбла с фуниевидни цветове са позната гледка в цветните бордюри, но след няколко години болестта ръжда пов...
Празът е ценен източник на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Те се намират главно в лъжливото стъбло, зароди което той се отглежда.Важна негова съставка е фосфорната киселина, необходима...
За повечето хора делфиниумът е кралят на цветния бордюр. Когато се отглежда от опитен градинар, класовете с големи цветове в бяло, синьо, розово или пурпурно над листатите стъбла се издигат високо над...
Плодовете на ореха отреждат мястото му на един от най-ценните овощни видове, отглеждани у нас. Богатото съдържание на мазнини, белтъчини, въглехидрати, минерални соли и витамини в ядките прави плодове...
Рододендрон