Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Камбанковидните цветове на фритиларията се отварят напролет и провисват от върха на изправените стъбла с тесни листа. Отделните видове се различават много по форма, размери и изисквания. Трудно е да с...
Едни от най-ефектните ампелни растения за вътрешна украса са еписциите.Техните мъхнати листа, проблясващи в сребристи, бронзови или медни оттенъци, са извънредно декоративни и привлекателни, а когато ...
Малките бели цветове нямат декоративна стойност, но нещата се променят наесен, когато листата започнат да пожълтяват. Около плодчетата се появяват големи ципести образувания (видоизменени чашелистчета...
Видът на това дърво не подсказва, че е иглолистно. Няма иглички или тънки листенца -ветрилообразните листа са големи, бледозелени в началото и златистожълти, преди да опадат наесен. Няма шишарки, а ма...
Фукция