Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
К. мороуи вариегата е много жилаво растение. Листата му са по-тесни от тези на хлорофитума и се гледа лесно, но почти никъде не се продава. От голямото семейство на остриците само един или два вида ...
Високите еродиуми са подходящи за бордюра, но най-често се садят сортове джуджета в алпинеума. Живее дълго, листата му са ефектни. Цветовете са бели или розови с червени жилки, но има и изключения. ...
По-скоро любопитно, отколкото красиво растение. Големите листа се разпростират като ветрило, а едрите цветове имат характерните за семейството на арумите покривало (спата) и кочан (спадикс). Миризмата...
Hypericum calycinum е нискорастящ храст, който се разпростира бързо, измества дори плевелите и цъфти от юни до септември. Чувства се добре под дървета и на сухи брегове, а големите му, подобни на игли...
Топола