Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Пъпешовото дърво, известно под звучното име пепино, е една новост за нас, въпреки че по света отдавна се отглежда в промишлени мащаби. Произхожда от Южна Америка, където прадедите на днешните перуан...
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
Арундинарията внася екзотика в градината. Ще я познаете лесно по извитите кухи стъбла и подобните на трева листа. В градинския център всеки един от популярните сортове може да бъде вписан под няколк...
Красиво, но капризно растение, подходящо за бордюра или за градина с дървета. Изисква кисела и богата с хумус почва, както и някаква сянка и завет от силните ветрове. Осигурите ли тези условия, ще бъд...
Клейера