Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Това вечнозелено растение се намира трудно, обича сянката и не понася варовитата почва. Вирее в богата с торф почва. Лъскавите листа са с кафяви или червени шарки, а през зимата може изцяло да се обаг...
Тагетесът е най-популярният източник на жълти и оранжеви багри в лехите. Лесно се отглежда от семена, вирее при всякакви условия, цъфти от юни до първите студове, цената на разсада е ниска. Мненията з...
Този ефектен оранжериен храст може да се отглежда като стайно растение, ако му осигурите висока влажност на въздуха. Поставете саксията върху вана с камъчета и често пулверизирайте листата. Жълтите цв...
Голямо конусовидно дърво, което на пръв поглед може да се сбърка с клен. Наделените му листа се редуват на клончето, а при клена листата са разположени едно срещу друго. Дървото е най-красиво наесен, ...
Карагана