Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Тисът се смята за бавнорастящо иглолистно дърво, подходящо за жив плет в стари градини и църковни дворове. Обичайната му листна багра е чернозелена. Много от сортовете му са прекрасни за жив плет, но ...
Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, ко...
Това е едно от най-ярките едногодишни цветя, когато виреят на слънчево и песъчливо място. Но мезембриантемумът няма да се чувства добре в тежка почва, на сянка или през мрачно лято. По разпростиращите...
Папратите се завръщат. Били са изключително популярни през 19 век – в остъклени градини и в специални стъклени витрини са се създавали големи колекции. Много малко разновидности са се отглеждали като ...
Лупинус (дървесна лупина)