Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Почвопокривно растение, което се отглежда главно заради листата си. В края на пролетта или началото на лятото се появяват многобройни бели, розови, бледоморави или жълти цветове. Подобните на коприва ...
Младите листенца, макар и с горчив аромат, са ценна подправка. В някои европейски страни не могат без розмарин, особено италианците за блюдата със спагети и пържената риба. Използва се и за супи, со...
Симфитумът се отглежда повече като почвопокривно растение в градини с дървета или на други сенчести места, отколкото като билка. Отклонените надолу съцветия с тръбести цветове се появяват напролет или...
Леската е известно многостъблено дърво, което се отглежда главно заради лешниците. Използва се за преграда в открити местности и има няколко декоративни сорта. Дълги жълти реси през февруари или март....
Соланум