Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Преди известно време родът Вероника бе разделен на дървенистите хебета и на тревистите вероники. Но парахебето не принадлежи към нито една от тези групи. То е с полувдървеняло стъбло с височина под 30...
С годините се оформя стъбло – короната става с диаметър 90 см. Най-популярен е Б. гибум. В богата колекция може да откриете и Б. бразилиензе. Изисква висока температура и лека полусянка. Почвата трябв...
Кортадерията е единственото тревисто растение, при което съцветията са най-ефектната му част. Сребристите копринени пера са дълги около 45 см, а връхчетата им са на около 3 м от земята. Перата на женс...
Когато е цъфнал, този храст не впечатлява – лисата му са груби и набръчкани, стъблата – бодливи. Но през лятото е много ефектен – овалните съцветия променят баграта си от бледожълта до червена с разви...
Екзохорда (перлен храст)