Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Популярно едногодишно растение, открито в САЩ едва през миналия век. Цветовете приличат на миниатюрни ружи и цъфтят на изправени стъбла. Ако е възможно, засадете го на мястото, което сте определили за...
Морковът са отличава с високи вкусови, хранителни и диетични качества. Съдържа витамин А в големи количества под формата на веществото каротин (наричано още провитамин А), на което се дължи оранжево-ч...
Разпространено растение за цветния бордюр. Цъфти в края на лятото с жълти съцветия, но често е много високо, има вид на плевел. С. канадензис се среща най-често, но има и много по-добри хибриди. Всичк...
Стъблата на торенията са слаби - трябва или да им осигурите подпорки, или да ги оставите да се стелят извън контейнерите. Т. фурниери се отглежда лесно от семена и цъфти обилно на слънце и полусянка. ...