Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Популярно растение както за букети, така и за бордюра. Туфите от сиви или сребристи листа почти винаги се разрастват много бързо. От юли до септември се появяват бели съцветия от малки звездовидни цве...
Цикасът, известен още като саговата палма, всъщност няма нищо общо с палмите, освен външното сходство. Той е живо изкопаемо, тъй като се отнася към голосеменните растения, владели Земята по времето на...
На пръв поглед необикновеното стайно дърво прилича на фикус – лъскави елипсовидни кожести листа, изправени стъбла. Но по форма това растение е доста различно. Стъблата се разклоняват лесно, а листата ...
Злолетиците са били популярни градински растения в продължение на стотици години. На пръв поглед приличат на маргаритки Michaelmas, но езичестите цветчета са по-многобройни и цъфтят по-рано. Съцветият...
Османтус