Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Ягодовите плодове са едни от първите пресни плодове през пролетта, които с привлекателния си външен вид, приятен вкус и аромат и ценни хранителни съставки се търсят неограничено за консумация в прясно...
В края на пролетта и началото на лятото над назъбените листа се появяват дребни цветове. Обикновено са пурпурни, но има и бели сортове. Лунарията не се отглежда само заради цветовете, а главно заради ...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Най-популярният вид за стайно отглеждане е Л. лонгифлорум. Високите стъбла достигат 90 см височина, а белите тръбести цветове, дълги 15 см, са силно ароматни. Главните изисквания са пространство и сту...
Дафиново дърво