Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Рядко срещано многогодишно растение - ще трябва да потърсите специализиран снабдител или да засеете семена. Цъфтящите класове над ментоподобните листа имат спираловидно разположени качулати цветове. П...
Всички познават зеленолистния бъз, особено когато плоските съцветия от дребни бели цветове и черни плодчета се появят над големите наделени листа. Той расте навсякъде и достига 6 м височина, но за гра...
Необичайно растение, подходящо за разполагане под дървета и храсти или във влажен и сенчест алпинеум. Образува килим от нежни стъбълца и овални вечнозелени листа. Разпростира се бързо и може да се изп...
Рядко растение, което може да заблуди и най-опитния градинар. Прилича на дървовидна ерика с дребни листенца и дребни цветове през юни. Всъщност се отнася към сем. Картофови, а и цветовете му са тръбес...
Клен