Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Наричат го още син домат поради известна прилика с домата, с който ботанически принадлежат към едно семейство. По хранителни качества и по съдържанието на витамини и минерални соли отстъпва на домата ...
Растението е подходящо за селската градина, но се чувства добре и в бордюра, в близост до дървета и в контейнери. Силно ароматно, особено вечер. Рехаво разположените цветове с по четири венчелистчета ...
Предпочитано през 19 век растение, което сега възвръща популярността си като цвете, отглеждано в контейнер. Отглежда се от резници всяка година като растение за лехи. Цъфти от юни до септември. Мар...
Популярно сред градинарите като почвопокривно растение. Още повече го харесват котките, които обичат да се търкалят в ароматните му сивозелени листа. Вирее в песъчлива, камениста или варовита почва, н...
Пахиподиум