Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Хиляди различни видове и хибриди носят латинското име рододендрон. Прието е азалеите да се разглеждат в отделна група и те са описани по-долу. Обикновеният градински рододендрон е висок около 1,8 м и ...
При кринума всичко е голямо – луковицата е с диаметър 15 см, цветоносното стъбло е дълго 90 см, а великолепните камбанки са с диаметър 17 см. Ако засадите луковица, ще трябва да сте търпеливи – ще цъф...
Клейерата заслужава да е по-популярна, защото се гледа лесно и не е чувствителна при промяна в условията – не й опадват листата (както на други пъстролистни храсти). Расте бавно и ако от време на врем...
Жалко, че кринумът не е по-издръжлив, тъй като е едно от най-красивите луковични растения, които се появяват към края на лятото. Всичко в него е голямо - луковиците са 15 см дълги, лилиевидните цветов...
Смърч (пицея)