Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Най-лесната за отглеждане на открито орхидея. През юни се появяват изправени класове, гъсто покрити с качулати цветове (1,5 см). Купете дактилоризата като растящо растение или като грудки, които разпо...
Почвопокривно растение, подходящо за разполагане между храсти и за запълване на големи голи места в алпинеума. Не се среща често, но ефикасно „задушава" плевелите. Листата са тъмнозелени, а в сре...
Злолетиците са били популярни градински растения в продължение на стотици години. На пръв поглед приличат на маргаритки Michaelmas, но езичестите цветчета са по-многобройни и цъфтят по-рано. Съцветият...
Въпреки народното си име и формата на цветовете, колхикумът не е роднина на истинския минзухар. Подобните на винени чаши цветове се появяват наесен. Дългите тръбички в основата на венчелистчетата влиз...