Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Ако откъснете корена на това северноамериканско растение, ще потече червен сок. Сангвинарията е разпростиращо се многогодишно, което принадлежи към семейство Макови, но за съжаление цъфти кратко. Голе...
Не бъркайте това растение с големите луковици амарилис, продавани за отглеждане на закрито. Те са сортове на хипеаструма и растат по различен начин. Амарилисът може да се отглежда и на открито - на сл...
Цветовете са разположени в рехави китки над листата, които остават зелени през цялата година. Приличат на сини или бели незабравки и се появяват рано. И двата популярни вида, описани по-долу, цъфтят н...
Някои бромелиеви се отглеждат заради листата, а други – заради цветовете. Има и видове, като известните ехмея фасциата и вризея спленденс, които принадлежат и към двете групи. Бромелиевите се култивир...
Прунус