Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
В западната част на САЩ, откъдето произхожда, това дърво е наистина знаменита гледка - извисява се на над 36 м. Култивираната разновидност на L. decurrens, която се отглежда в паркове и градини, е с п...
Най-често в близост до воден басейн виждаме реум, гунера и родгерсия. Заслужава си да включите и пелтифилума както заради цветовете, така и заради листата му. Белите или розови цветове са разп...
Не се отличават с особен хранителни качества, но съдържащите се в тях вещества улесняват храносмилането. Богати са на витамин С, предпочитани са през пролетта, когато другите източници са оскъдни. ...
Ефектно гъстотуфесто растение за покриване на камъни в алпинеума и голи места в бордюра. Стъблата са вдървенели, кожестите листа са тъмнозелени - лъскави отгоре и сребристи отдолу. Цветовете се появяв...