Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици. През лятото геогенанту...
Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозр...
Р. кардиналис е родственица на глоксинията и изисква подобни грижи. Но формата на цветовете й е напълно различна – тръбести цветове за разлика от отворените камбанки на глоксинията. Цъфти с яркочервен...
Плодовете на крушата със сочното си и топящо се плодово месо, с приятния си аромат и с много доброто съчетание на захари и киселини са превъзходен десерт. Много са ценни консумирани както в прясно, та...
Метасеквоя