Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Боровете се срещат често в селските местности, а в парковете и горите ще видите шотландския бор (единственото голямо британско иглолистно), корсиканския бор, австрийския бор и т.н. Отначало те са кону...
На пръв поглед необикновеното стайно дърво прилича на фикус – лъскави елипсовидни кожести листа, изправени стъбла. Но по форма това растение е доста различно. Стъблата се разклоняват лесно, а листата ...
Обикновено пъпките се отварят чак привечер. Нежните, с копринен блясък цветове са едри и дисковидни; приличат на макове. Обичат слънцето и пясъка. Ако почвата е тежка и склонна към подгизване, енотера...
Необичайно растение, подходящо за разполагане под дървета и храсти или във влажен и сенчест алпинеум. Образува килим от нежни стъбълца и овални вечнозелени листа. Разпростира се бързо и може да се изп...
Толмиея