Това растение вирее навсякъде - във влажна или суха почва, на слънце или на полусянка. Цветовете с по три венчелистчета се появяват от началото на лятото до началото на есента. Копринените венчелистчета около ефектните тичинки издържат само ден, но гроздовете от пъпки във всяко съцветие осигуряват продължителния цъфтеж. Ако е необходимо, осигурете подпорки, а късно наесен намалете височината на стъблата.
Сортове: Т. андерсониана понякога се вписва като виргиниана - височина 45-60 см, пурпурни, цветове (2,5 см) през юни - септември. Саблевидните листа са дълги 30 см, напролет привличат голите охлюви. Пурпурното не е единствената багра. Има бели (Osprey), тъмновиолетовосини (Isis), червени (Purewell Giant) и лилави сортове (Pauline).
Място и почва: Всякаква почва. Вирее на слънце или полусянка.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...
Ако видите това растение по време на цъфтеж, ще се запитате защо не е по-популярно. Полегналите стъбла със сивозелени насечени листа образуват розетка, а наситеночервените пъпки се превръщат в големи ...
Кнауцията прилича на скабиозата. Не се среща често в цветните бордюри, макар че не е капризна, а по-популярните видове са богато обагрени. Листатата розетка в основата на всяко растение е дълготрайна....
Чойзията е един от кандидатите за титлата „идеален градински храст" - спретнат и овален, добре покрит с лъскави вечнозелени листа. Белите звездовидни цветове се появяват главно през май, а след т...
Еригерон (злолетица)