Растения » Пелея

 Пелея
Pellaea

По изящество на формите и по ажурност на листата папратите имат малко съперници. Много тропически видове отдавна са превзели сърцата и жилищата на хората и са станали неотменна част от растителната украса. Трудности при отглеждането им създават тяхната влаголюбивост и капризи по отношение на температурата. Но, както при всички растения, и тук има нестандартни особи, които растат при необичайни за семейството си условия.
Такъв чаровен особняк е пелеята. Въпреки че е папрат, тя понася сухия въздух, не обича честото поливане и расте в неутрална или слабо кисела почва. Името й на гръцки означава “тъмна”, което е свързано с цвета на ваите (листата) й.
В субтропиците на двете полукълба съществуват няколко десетки вида пелеи, но като украсни растения се използват основно 2 вида.
Кръглолистната пелея (P. rotundifolia) е най-популярна. Произхожда от Нова Зеландия, където обитава варовитите възвишения. Блестящите кожести листенца са почни кръгли и плътно обгръщата стволчето на ваята, коята излиза от коренището.
Съвсем друг вид има африканската зелена пелея (P. viridis). Нейните листенца са дълги, тройно насечени. Въпреки крехкия си вид това е най-устойчивата на засушаване пелея.
В зависимост от вида пелеите достигат от 20 до 40 см височина. Растат целогодишно, но най-активно през пролетта и лятото. Старите ваи засъхват и трябва да се отстраняват.
Подобно на останалите папрати, пелеите не понасят директно слънчево огряване. Най-добре се чувстват на светъл северен прозорец, но понасят и по-дълбока сянка, като при това листата им добиват съвсем тъмен цвят. През зимата умерената стайна температура им е напълно достатъчна. Както казахме, поливането трябва да е твърде умерено, за да не загният корените. Водата направо от водопровода много им харесва, защото съдържа калций. Въпреки че устояват на сух въздух, растенията обичат да бъдат пулверизирани с топла вода.
Пелеите се размножават чрез спори, които понякога се самозасяват, и чрез разделяне на коренищата. Това става през пролетта. Частите, получени след разделянето, се засаждат в обикновена пръст за саксии, но с прибавка на счукан варовик. Саксиите трябва да са с добър дренаж. През време на активния растеж подхранването с добре прегорял оборски тор се приема добре от пелеите.

Тайните на успеха

Светлина: Добра е разсеяната светлина на северен прозорец.
Вода: Преди поливане земната маса трябва да е добре изсъхнала.
Влажност на въздуха: Нормалната влажност в помещенията е напълно достатъчна.
Пресаждане: През пролетта, като едновременно се разделя коренището.
Подхранване: През лятото с прегорял оборски тор.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Бругмансия

Бругмансията е растение от тропическа Южна Америка и у нас не може да се отглежда целогодишно навън. Ако растението ви е засадено на открито в почвата и искате да го запазите и да го отглеждате като м...

Ружа (алцея)

Алцея или алтея - ще откриете и двете латински имена в каталозите и справочниците. Високите стъбла с фуниевидни цветове са позната гледка в цветните бордюри, но след няколко години болестта ръжда пов...

Седефче (рута)

Това храстовидно многогодишно е с вдървеняло стъбло. Преди години се е отглеждало много заради лечебните си свойства (регулира кръвното налягане), но сега се разполага главно в бордюра или като нисък ...

Гениста

Жилави стъбла, дребни листенца и многобройни жълти цветове през юни. Височината може да е 3,6 м или 30 см в зависимост от сорта. Всички генисти цъфтят обилно при слънце и когато не се подхранват - пло...

Начало