Растения » Пелея

 Пелея
Pellaea

По изящество на формите и по ажурност на листата папратите имат малко съперници. Много тропически видове отдавна са превзели сърцата и жилищата на хората и са станали неотменна част от растителната украса. Трудности при отглеждането им създават тяхната влаголюбивост и капризи по отношение на температурата. Но, както при всички растения, и тук има нестандартни особи, които растат при необичайни за семейството си условия.
Такъв чаровен особняк е пелеята. Въпреки че е папрат, тя понася сухия въздух, не обича честото поливане и расте в неутрална или слабо кисела почва. Името й на гръцки означава “тъмна”, което е свързано с цвета на ваите (листата) й.
В субтропиците на двете полукълба съществуват няколко десетки вида пелеи, но като украсни растения се използват основно 2 вида.
Кръглолистната пелея (P. rotundifolia) е най-популярна. Произхожда от Нова Зеландия, където обитава варовитите възвишения. Блестящите кожести листенца са почни кръгли и плътно обгръщата стволчето на ваята, коята излиза от коренището.
Съвсем друг вид има африканската зелена пелея (P. viridis). Нейните листенца са дълги, тройно насечени. Въпреки крехкия си вид това е най-устойчивата на засушаване пелея.
В зависимост от вида пелеите достигат от 20 до 40 см височина. Растат целогодишно, но най-активно през пролетта и лятото. Старите ваи засъхват и трябва да се отстраняват.
Подобно на останалите папрати, пелеите не понасят директно слънчево огряване. Най-добре се чувстват на светъл северен прозорец, но понасят и по-дълбока сянка, като при това листата им добиват съвсем тъмен цвят. През зимата умерената стайна температура им е напълно достатъчна. Както казахме, поливането трябва да е твърде умерено, за да не загният корените. Водата направо от водопровода много им харесва, защото съдържа калций. Въпреки че устояват на сух въздух, растенията обичат да бъдат пулверизирани с топла вода.
Пелеите се размножават чрез спори, които понякога се самозасяват, и чрез разделяне на коренищата. Това става през пролетта. Частите, получени след разделянето, се засаждат в обикновена пръст за саксии, но с прибавка на счукан варовик. Саксиите трябва да са с добър дренаж. През време на активния растеж подхранването с добре прегорял оборски тор се приема добре от пелеите.

Тайните на успеха

Светлина: Добра е разсеяната светлина на северен прозорец.
Вода: Преди поливане земната маса трябва да е добре изсъхнала.
Влажност на въздуха: Нормалната влажност в помещенията е напълно достатъчна.
Пресаждане: През пролетта, като едновременно се разделя коренището.
Подхранване: През лятото с прегорял оборски тор.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Кализия

Кализията от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растен...

Офиопогон

Офиопогонът не се среща често на закрито, но е невзискателен и вирее в неотоплена стая. Расте на слънце и на сянка и през лятото цъфти с бели или бледоморави цветове. Въпреки че е от семейството на ли...

Бодливо грозде (цариградско грозде)

Бодливото грозде е известно още с името немско или цариградско грозде. В нашата страна се отглежда предимно от любителите овощари. Плодовете на бодливото грозде по съдържание на витамини отстъпват сам...

Церастиум (рожец)

В много книги за алпинеуми церастиумът дори не се споменава заради лошите си навици - разпространява се бързо като плевел и задушава другите растения. Листата са сребристи, цветовете - бели. Няма по-д...

Начало