Срамежливата мимоза

Едно от най-интересните растения, отглеждани при домашни условия, е Mimosa pudica, известна с популярното название "срамежлива мимоза”. Наречена така поради способността си да извършва бързи движения, тя е най-разпространеният от всичките около 450 вида от рода Мимоза. Нежните перести листа на растението притежават сензори, които реагират при всяко механично дразнение - дъжд, вятър, допир - те се свиват по посока на централната жилка. Ако дразнението е достатъчно силно, всички листа се притискат до ствола и заприличват на сухи клонки. Тази твърде рядка способност съвсем не е продиктувана от изпитвано чувство за срам, а е силна защитна реакция на крехкото растение. Съществува обаче проблем - свитите листа пречат на нормалната фотосинтеза, т. е. на храненето на мимозата, която се оказва твърде „лакома”. Нейната потребност от храна в нормално положение е през 1 - 2 минути.

Оцеляването през студените месеци е проблем
У нас срамежливата мимоза се отглежда при домашни условия и в оранжерии, като основият проблем е оцеляването й през зимата, поради сухотата на въздуха и недостатъчната светлина през този сезон. Това обаче не е повод да се лишите от чара на растението, тъй като то може да бъде отглеждано и като едногодишно. Засадено в края на април или в първите дни на май, то не само израства през лятото на височина, по-голяма от половин метър, а също и обилно цъфти и дава плодове. Трябва само да му се помогне с опрашването. За това е достатъчно да се допрат един до друг неговите кълбовидни цветчета и облачето от посипващ се цветен прашец ще свърши своето. Остава единствено по-късно да съберете изсъхналите шушулки с узрелите семена в хартиена торбичка и да ги съхранявате на хладно - например на вратата на хладилника. Обилното поливане е абсолютно необходимо за доброто развитие на растението, но след изсъхване на горния почвен слой в саксията. Най-добра е да ползвате преварена или престояла вода със стайна температура. Внимателно подберете мястото на мимозата - тя не обича да бъде на течение и реагира, като свива листата си, което води до нейното обезводняване и загиване.

Как се хваща

Преди засаждането им семената се отделят от шушулката, заливат се с гореща вода за 20-30 минути и се засаждат в плитък съд с торфена смес на малка дълбочина, който се покрива със стъкло и се поставя на много светло място, без да се допуска прегряването му от пряко слънце. След достигане на височина около 5 см. посевът внимателно се пикира в неголеми саксии (0.25 л), запълнени със смес от равни части едър речен пясък, торф и хубава градинска пръст. След месец следва ново пресаждане в по-голяма саксия (около 1 л), като преди това трябва да покриете дъното й с дренажен слой от дребни камъчета или керамзит. Това е много важно, тъй като мимозата е особено чувствителна към застоялата вода. Този път почвената смес е съставена от градинска пръст, торф и пясък в съотношение 2:1:1.