Още рецепти » Паркът Сан Суси - уединение с природата

 Паркът Сан Суси - уединение с природата

Всеки велик владетел оставя след себе си следа. Това не винаги са териториални завоевания и разрушения. Може да бъде и строителство и в това отношение парковото строителство не прави изключение. Впрочем сред европейските монарси през 17 и 18 век то е било доста популярно. Целта е била да се демонстрира

богатство, величие и усет към естетически търсения

Такъв е и случаят с Фридрих Велики (1712 – 1786) – крал на Прусия.
Резервиран и сериозен по характер, той е успявал да се отпусне само по време на прочутите си вечери с приятели в лятната си резиденция – дворецът “Сан Суси” (превод от френски - без грижи) в Потсдам. Обграден от група образовани люде, главно френски философи и писатели, в чиято компания, далече от шума на дворцовия живот, се е отдавал на своите две страсти: музиката и философията. Като почитател на древния Рим, при организирането на парка “Сан Суси”, Фридрих е бил вдъхновен от страстта на Вергилий към отглеждане на лозя. Това го подтикнало към създаване на най-впечатляващата особеност на „Сан Суси” - вълнообразните тераси с лозови насаждения, които се спускат по хълма.
Неговата

„малка къща сред лозята”

както самият Фридрих наричал двореца си, е символ на хармонията между човека и природата в единпейзаж, организиран от човешката ръка и насочен къ едновременното задоволяване на естетически и утилитарни нужди.
Местоположението на лозята е подчинено на необходимостта насажденията да бъдат максимално изложени на слънце, и поради тази причина е подбран склон с южно изложение. Подпорните стени са полегати и имат формата на парабола, за да уловят благотворното въздействие на слънчевите лъчи в относително по-студения климат на Потсдам. През зимата лозите се предпазват от студа под стъклено покритие. За отглеждането на тези лозя Фридрих съсредоточава цялото си старание и възможностите на овощарската наука по негово време. В средата на проектираните от него тераси са разположени широки стълби, в чиито краища плавно се спускат каменни пътеки. Тесните тераси са насечени от жив плет и пирамидално оформени тисове, които са засадени пред смокинови, портокалови и нарови дървета.
Картината, която се създава е впечатляваща. Посетителят е покорен от строгата симетрия, от умението на човека да подчини природата на собствения си

стремеж към съвършенство

Светлината играе основна роля в композицията, създадена от просветения владетел. Тя огрява любимите му насаждения с пренесени от Португалия, Италия и Франция лози, но прониква през огромните прозорци на стаите на двореца и дава възможност на обитателите му да се радват на благоприятното й въздействие. Светлина, просвещение, утилитаризъм, стремеж към познанието – това са все черти на господстващата по времето на Фридрих епоха на Просвещението.
Изгледът към градината пред двореца също говори философските търсения на Фридрих Велики – просторът, който се разкрива, е свидетелство за вярата на монарха в необятността, човешкото познание и стремежът му към полет на мисълта.
Паркът „Сан Суси” е проектиран и посторен като

градина за удоволствия

Всичко е групирано около лозята и те са нейният център. От двете страни на горната тераса са разположени зелени пространства, украсени със статуи, прорязани от алеи, където на най-неочаквани места са построени павилиони. Те допълват общото въздействие на парка като място за усамотени разходки и изследване на природата. Името “без грижа” трябва да се разбира като вдъхновение, лайтмотив на самия крал, защото това е мястото, където той е предпочитал да отсяда със своите кучета и да почива далеч от шума на светския живот.
Интересно е да се отбележи, че около двореца не е планирана и не е организирана цветна леха. Първата най-близка цветна леха се намира около големия басейн на фонтана в подножието на хълма с група от позлатени статуи в средата. Краят на цветната леха е канал, който пресича една от терасите и продължава по-нататък, обикаляйки целия парк. На седемстотинте акра около двореца, съставляващи парка, са организирани няколко различни градини, всяка от които има свой специфичен характер. Кралят активно се е намесвал в плановете на архитект Кнобелсдорф и е настоявал окончателното решение за всеки детайл по дизайна и изграждането на парка да е негово. Това е причина и за наличието на доста аматьорски черти в облика на градините.
„Сан Суси” действително се превръща в любимо място за краля. Паркът не е разширен, съобразявайки се с основната ос, а се простира от двете страни на склона. От западната страна на склона е разположена Черешовата градина, а от източната е разположена Картинната градина. Отделящите стени, които са покрити с раковини, водят надолу към т. н. Холандска градина, украсена със стъклени орнаменти и холандски вази. Полукръгла арка води до решетъчна тераса – още една усамотена градина, която носи духа на Фридрих - Пещерата на Нептун с нимфите и тритоните. Създавайки отделните градини, Фридрих е планирал красиви водни атракции, но за повечето от тези каскади никога не е имало достатъчно вода.
На север от центъра на парка се простира Сицилианската градина, която е създадена след 1856. Срещу нея е разположена Северната градина, изпълнена с нагъсто засадени иглолистни дървета. Изграждането й е завършило преди 1860 г. И двете са създадени от Петер Йозеф Лене.

Дворецът „Сан Суси”,

където просветеният монарх е можел да загърби всички тежести и формалности на двора и да се отдаде на уединението си, отговаря на своето име – изграден е само на един етаж и се състои от 12 стаи с южно изложение. В централната стая, „Мармозал”, която в основни линии повтаря архитектурата на Пантеона в Рим, монархът приемал прочути философи, като Волтер например, и дълго обсъждали философски проблеми. Скромен като постройка, дворецът е възхитително украсен в стил рококо, което компенсира иначе невзрачния му на пръв поглед вид.
През годините няколко постройки са добавяни към парка „Сан Суси”. Най-впечатляващата, от тях е Новият дворец - импозантна барокова постройка. Фридрих Велики го поръчал през 1750 г., но първите строителни работи започнали едва през 1763-та, след края на седемгодишната война, която утвърдила статуса на Прусия като държава.
Фридрих придава съществено значение на комбинацията между декоративна и практична градина и по този начин демонстрира своето вярване, че трябва

изкуството и природата да бъдат обединени

Просторното парково пространство между двата палата на „Сан Суси” е смесица от английския стил на засаждане и френския метод на геометрично подреждане. Безкрайните алеи, покрити с многовековни дъбове и криволичещите пътеки, извеждат до скрити пещери и статуи на горски нимфи. Възможностите за усамотение и спокойни размишления са многобройни. Интересни са съчетанията при подбора на растителността в отделните градини – южни екзотични растения съжителстват с видове, характерни за умерените ширини. В днешното оформяне на цветните лехи особено внимание се отделя на цветовата аранжировка. Акцентите в парковата организация насочват погледа към определен детайл и дават възможност на посетителя да се наслади едновременно на дизайна и на умелото съчетание на цветовете.
Терасите с впечатляващите лози не засенчват великлепието на създадените други паркови елементи. Засадените 3000 плодни дървета, оранжерията, в която се отглеждат портокали, пъпеши, праскови и банани, а през зимата се съхраняват всички екзотични южни растения, статуите на богините Флора и Помона допълват великолепието на скромния по размери дворец. Впрочем Фридрих е издигнал няколко храма и постройки в стил рококо.. Някои от тези постройки са малки къщи и чрез тях се компенсира липсата на стаи за прием в малкия дворец. Фридрих не е имал ловен парк, понеже е считал, че това занимание е жестоко и недостойно за просветен монарх, за какъвто той се е считал. Неговият красив Китайски чаен павилион, построен през 1754, отразява “просветния” интерес на неговото време към екзотични земи.
Китайската къща е впечатляваща и е една от големите атракции на парка – по своята същност тя е приятната малка ротонда с надвиснал покрив, подпрян от позлатени палмови стъбла, около които са групирани позлатени китайски фигури, пиещи чай. Фигурите са в естествен размер. Техният екзотичен характер хармонира с формата на колоните, които наподобяват палми. Цялата постройка е е малка фантазия, красиво разположена в средата на зелена морава и оградена с чимширена ограда. Красив завършек на приятния кът са китайските вази, поставени в края на тревните алеи.
Днешният парк „Сан Суси” е

пример за смесения стил

в парковото строителство на 19 век. В него откриваме италианско и френско влияние върху архитектурата, отделни екзотични акценти от китайската култура, английски стил в решението за цветните лехи, но над всичко доминира стремежът на неговия създател, Фридрих Велики към покой и лесно разтоварване от хорската шумотевица.

Автор: Албена Михайлова

Представяме Ви:

Цветя за тъмните ъгли на дома

За отглеждането на повечето стайни растения се изисква добре осветени помещения, затова те се разполагат на первазите или близо до прозорците. Но някои зелени приятели може да се развиват и в дълбочин...

Как се прави фрикасе

Пиле фрикасе Прoдукти: 1 пиле, 60 г краве масло, 2-3 с.л. брашно, 2-3 жълтъка, 1 лимон, магданоз, сол. Нaчин на приготвяне: Нарязваме пилето на порции и го сваряваме в подсолена вода. Одтелно з...

Терапията с аромати

Ароматотерапията е толкова древна, колкото не подозирате, но също и съвременна. Тя е клон на фитотерапията, но със свой начин на действие върху организма. Въздействието й върху него се определя от спе...

РАЗРЕШЕНИ ХЕРБИЦИДИ – 2017 г., I част

АГРОКСОН /СЕРИДОР МЦПА - пшеница и ечемик - 200 мл/дка, внася се във фаза братене на културите. АДЕНГО 465 СК - срещу едногодишни житни и широколистни плевели, вкл. балур от семена при царевица (зъ...

Начало