Евксиноград – ВИП зоната на Варна

Днес Евксиноград се таксува като ВИП квартал на Варна. Само табелата с името й уведомява, че градът свършва, иначе други подсказки няма. Следва изцяло обновения старо-нов квартал „Траката”. От лявата страна на главния път, водещ към курортите „Св. Константин и Елена” и „Златни пясъци”, са накацали вили, които приличат на съвременни палати. Отличават се с изисканост, изчистеност във вътрешността и елегантност. Известен дизайнер, наскоро разпознат от екипа на списанието там, пристигнал инкогнито, сподели, че кварталът прилича на стилна дама, последователка на Коко Шанел. Малко от сградите са хотели. Причината е, че богатите все повече търсят уединение и тишина, а и бягат от кича, за който са се абонирали други елитни зони на България.
След „Траката” се вижда популярният, също елитен заради царската резиденция квартал „Евксиноград”. Той е позакрит от зеленина и високи зидове на къщи, накацали като бели чайки стъпаловидно. Вдясно от пътя постоянно се открива морето, но от различни ъгли. По тази причина вълните ту наподобяват букли, ту перчем. Очарован от гледката , Иречек пише, че заливът е извит като лък, а фарът протяга лъчи към водата.
„Мястото е приказно” – възкликват важни за времето особи и през 1881 г княз Александър пристига във Варна по покана на кмета М.Колони. Показват му манастира „Свети Димитър”. Година по-късно, на 16 март Батенберг го получава като подарък с прилежащите имоти, за да се построи летен дворец. Със строежа се заема виенският архитек Румелмайер. През 1885 г вече си има име – Сандрово, уж италианско, но донякъде побългарено и пригодено към българската фонетика. Именно на това място Батенберг създава указа на Съединението и след неговата абдикация държавата го откупва през 1886 година. Дворецът е завършен от швейцареца Майер, на когото помощ оказва българския му колега арх. Лазаров. От това време са и основната сграда, часовниковата кула, оранжерията, пристанището.
На 27.07.1893 г Фердинанд издава указ местността да бъде преименувана. Новото име е Евксиноград, което на гръцки значи Черно море, т.е. град разположен на него.
Богатството на Евксиноград са хората му – уравновесени, спокойни, умерени във всичко, както и известни с умението си да посрещат гости, да приготвят морски продукти, вино и кафе. Правят го по различни начини – всяко семейство си има своя рецепта, а не са малко и преселниците, донесли от родните си места обичаи и тертипи. Винаги има какво да добавят към приказката и питието – пресни полодве, откъснати от дърветата в дворовете, домашни печива, сладка, бонбони. По-възрастните повтарят често, че стомахът голо кафе не търпи, както питието си иска мезето. Доказват го със здравия си вид, активността и откритостта в общуването си.