Манастирите на Метеора

В света не съществува друг подобен манастирски комплекс, изникнал сякаш от само себе си върху внушителния каменен пейзаж. Забележителният природен феномен от години занимава учени от цял свят. Може би най-близо до истината за неговия произход е теорията, че монолитните каменни блокове са се появили на мястото на делтата на древна река, която в продължения на хилядолетия се е вливала в тесен и дълбок залив на морето, което някога покривало Тесалия.

Историята

Счита се, че първите аскети населили каменните масиви още в края на ІХ в. от н.е. Те живели в скалите и скалните цепнатини, в близост до които оформили малки пространства – „просевхадии”, които им служили за молитва. Постепенно на тези места през ХІ в. е оформен скита Дупиани, който се счита за начало на организирания манастирски комплекс в Метеора.
Истински разцвет в района обаче настъпва, когато тук идва светогорския монах Атанасий заедно със своя духовен баща Григорий. За кратко време Атанасий – наречен по-късно Преподобния Атанасий Метеоритски, създава голяма манастирска общност, организирана по светогорски модел. По негово време възникват повече от 20 манастира, които били обсипвани с дарения и привилегии от благочестиви владетели и благородници.
С времето обаче това Царство Господне започва постепенно да запада и в наши дни са останали да действат едва шест манастира.

Манастирите

Варлаамският манастир

В средата на ХІV в. отшелникът Варлаам се изкачил на скалата и построил няколко килии и малък параклис, който посветил на Тримата Йерарси. Той живял на това място съвсем сам, посветен на крайна бедност и молитви чак до края надните си.
След неговата смърт, постройките за дълго останали празни. Но в началото на ХVІ в. двама братя – монасите Нектарий и Теофан, произхождащи от богата и знатна фамилия и прекарали 7 години в манастира Голям Метеор, дошли на скалата и възстановили запустялата черква на Тримата Йерарси. Те въвели стройна организация в манастирския живот, благодарение на което Варлаамският манастир преживял изключителен разцвет и придобил характера на духовно огнище.

Преображенският манастир (Големият метеор)

Това е най-големият манастир в комплекса. Построен е на 613 м надморска височина на върха на отвесна скала и заема площ от 60 декара. Основан е от Свети Атанасий Метеоритски, който го нарекъл Метеор (издигнат във въздуха), заради това че скалата, на която е построен, се издигала над всички останали.
Навремето изкачването до манастира ставало с подвижна стълба и мрежа, която издигала посетителите, вещите и провизиите горе. През 1923 г. в скалата са издълбани малък тунел и сто четиредесет и шест стъпала, които правят изкачването на върха лесно и удобно.
Централно място в манастира заема храмът „Преображение Господне”, който е построен по образец на светогорските манастирски храмове във формата на кръст с дванадесетстенен купол и ниши от двете му страни. Интерес за туристите преставляват също така полуразрушената отшелническа килия на Св.Атанасий, малката кръгла кухня, лечебницата на манастира, манастирските мазета, в които се е съхранявало виното, както и кулата, от която са спущали мрежата за посетители и провизии.

„Свети Стефан”

Това е най-богатият манастир в Метеора. Разположен в южната част на комплекса, той е и сред най-лесно достъпните за посетителите, които могат да стигнат до входа му без особени усилия, тъй като осемметров мост го свързва с отсрещното възвишение.
Създаването на манастира датира от ХІV в. Негови ктитори са Антоний Катакузиноз и Филотей от Сиатена. В наши дни манастирът функционира като женски метох, в който се провеждат занятия по византийска музика и агиография.
Съборният храм на манастира се нарича „Свети Хараламбий”, но по-интересен е малкият еднокорабен параклис „Св.Стефан” заради прекрасните стенописи.

„Света Троица”

Скалата на Света Троица без съмнение е най-красивата и характерната от каменните грамади в Метеора.
Няма точни данни за възникването на манастира, но се предполага, че е построен между 1458-1476 г. За негов основател се сочи монаха Деметий. Дълги години поклонниците се изкачвали с помощта на подвижни стълби и мрежи, но през 1925 г. по времето на игумена Никандър пътеката в основата на скалата била продължена със стъпала, които водят право доманастира.
Манастирският комплекс заема 5-6 декара на върха на скалата и включва две черкви, трапезата, кулата с мрежата за изкачване, килиите, резервоарите за вода и различни помощни постройки.

Русанският манастир

Няма точни данни за неговото възникване. Според най-разпространената версия първият обитател на скалата бил Русаний от село Русана. Споменават се също йеромонасите Никодом и Бенедикт, градили манастира през 1288 г. Единствено сигурно обаче е, че през 1545 г. - след специално разрешение на митрополита на Лариса, братята Йоасаф и Максим, дошли от Епир, построили съборен храм във византийски стил. От 1950 г. в продължение на 20 г манастирът е функционирал като женски метох.
Най-интересен за туристите е храмът „Преображение” – двукорабна кръстовидна базилика, обърната на север. Храмът е известен с добре запазените си стенописи, направени през 1560 г. от зографи от критската школа.

Свети Николай Анапавсас

Това е най-ниско разположеният от всички метеорски манастири. Построен е на съвсем малко пространство на върха на висока скала.
Туристически забележителности са храмът „Свети Николай” и малкия параклис „Свети Йоан Предтеча”, изографисани от прочутия гръцки художник от ХVІ в. Теофан – представител на Критската школа.