ЯДЛИВА ГЪБА, с изключителен вкус и аромат. Подходяща е за всякакъв вид обработки. Сушена се запазва дълго време, но се напада много от червеи. Съхранява се трудно. Расте навсякъде в горите на средния планински пояс (200-700 м н. в.) в Стара планина, Родопите, Средна гора, Стра...
ЯДЛИВА ГЪБА, но трябва да се консумира докато плодовото и месо е бяло. Ocвeн това има леко горчив вкус, който след изваряване във вряща вода и лимонена киселина (няколко кристалчета) изчезва и гъбата получава лек и приятен вкус. Мирисът е приятен и характерен. Появява се през л...
Гъбата има няколко вариетета: albellum (Fr.) - чисто бяла, gambosum (Fr.) - жълто-бяла, graveolens (Pеrs.) - малка (звънчевидна) c по-тъмна (до светлокафява) и palumbinum (Quеll.) - с бледожълта шапка. ЯДЛИВА ГЪБА, много ценна, подходяща за всякакъв вид преработка. Расте още ...
ОТРОВНА ГЪБА в прясно състояние. Съдържа алкалоида гиромитрин, откъдето носи и латинското си име, наричан още и хелвелена киселина. След пълно изсушаване на гъбата алкалоидът, който е много летлив, се отстранява и гъбата става напълно годна за консумация. Но само след изсушаване!...
ЯДЛИВА ГЪБА, много вкусна, със слаб мирис (аромат на гълъбките). Годна е за всякаква преработка, но не може да се изсушава. Расте предимно в широколистните гори, но се среща и в иглолистни гори. Появява се през лятото и отново през есента. ОПИСАНИЕ: Шапката е c диамет...
ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват. Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколи...
