ОТРОВНА ГЪБА в прясно състояние. Съдържа алкалоида гиромитрин, откъдето носи и латинското си име, наричан още и хелвелена киселина. След пълно изсушаване на гъбата алкалоидът, който е много летлив, се отстранява и гъбата става напълно годна за консумация. Но само след изсушаване!...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. В кожицата на шапката се съдържат големи количества токсини: мускарин и гъбен атропин. Действието на токсините се проявява в нарушаване на кръвообращението, вегетативната нервна система и храносмилането. Опасността от отравяния се засилва от голямата й прилика...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА, особено в сурово състояние. Според някои автори съдържа 3 вида отрови и т. нар. дразнещи вещества (някои от групите на смолите и на терпените). Признаците на отравяне се проявяват твърде бързо - от 15 мин до 2 часа (т. нар. скрит период). Появяват се болки в с...
ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват. Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколи...
ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна, но без особено подчертан аромат. Застарелите екземпляри са силно напоени с вода не само от падналите дъждове, но и от роса и при влажно време, т. е. тя е силно хигроскопична, както и почти всички масловки. Когато стане кафява, гъбата е негодна за консумация. ...
НЕЯДЛИВА ГЪБА. Предизвиква затруднения в храносмилането. Неприемлива е за организма дори и след продължителна термична преработка. Лесно може да бъде смесена с гъбата лютива млечница. Расте през лятото, но масово и през есента, предимно в широколистните гори, групово на просвет...
