Солта е позната на човечеството от стари времена отначало като вкусова подправка, а после като консервант. Едно от основните й значения е, че задържа водата в клетките и тъканите. При недостиг на сол може да настъпи разстройство в обмяната на веществата – неслучайно при тежък физически труд, както при работа или престой в топла среда, се препоръчват допълнителни количества готварска сол, приемани чрез храната или газирана подсолена вода. За поддържането на нормална водно-солева обмяна при нормални метеорологични условия организмът се нуждае средно от 7 до 9 грама сол за децата и от 9 до 12 грама за възрастните. За съжаление консумацията на сол в национален и в световен мащаб е от порядъка на 20 и повече грама на денонощие. Подобно количество е прекомерно голямо за рационалното хранене и е недопустимо при диетичното хранене. С най-голяма сила това важи за болните с високо кръвно налягане и със сърдечна недостатъчност.
Колко да ограничим солта?
Възможно ли е да се намали консумацията на готварска сол? При здрав човек това се постига, като храната не се соли допълнително и се внимава с консумацията на много солени храни, каквито са сиренето, колбасите, солената риба, туршиите, солените маслини и др. При болни със сърдечно-съдови заболявания изискванията са по-строги. При тежки случаи се допуска диета с безсолни ястия от ориз, картофи, с плодове, зеленчуци, несолени мляко и млечни произведения. Подобна диета се прилага ограничено време, тъй като все пак е едностранчива, а след преодоляване на острото състояние може постепенно да се извърши захранване с обичайни храни. Макар че през последните години се създадоха модерни диуретични средства (лекарства, водещи до усилено отделяне на течности и натриев хлорид от организма), ограничаването на готварската сол в приеманата храна си остава едно от важните изисквания при лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Затова съветът ни е: не прекалявайте със солта!
Съществуват множество храни и растения, които оказват изключително добро въздействие върху човешкия организъм. Но как да извлечем полза от тях, без да ги търсим или приготвяме специално, още повече, ч...
Плодовете на мушмулата зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафявотзеленикави, кълбовидни, на върха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вк...
Касисът е силно разклонен храст, обикновено достигащ до 2 м височина, с множество издънки, без бодли. Младите клонки отначало са бледи, после стават светлозелени и късовлакнести. В основата на храста ...
Бананът (Musa paradisiaca) е много разпространен южен плод из тропическите страни в Югоизточна Азия, Бирма, Индия, Шри Ланка, Латинска Америка, Канарските острови и др. Колко стара е културната форма ...