Растението (Ricinus communis) произхожда от тропическа Африка и се култивира в много страни с горещ или умерен климат: Южна Америка, Индия, Русия. У нас билката се култивира в Плевенски, Врачански и Търновски окръзи. В по-минали години рицинът е заемал второ място сред маслодайните култури в нашата страна. На височина достига до 3 м. Има голо, силно разклонено, зелено или червеникаво, кухо стъбло, едри листа, насечени, с дълги дръжки, гроздовидни съцветия с дребни цветове с много тичинки. Плодът е тригнезда кутийка с едно пъстро яйцевидно семе 9-15 мм.
Семената са много опасни!
Рициновото семе съдържа до 70 % тлъсто неизсъхливо масло, значително количество белтъчини, ензими и др. В семенната обвивка се съдържа отровното вещество рицин. То е токсин, аглутиниращ кръвта. Десет рицинови семена са смъртоносна доза за възрастен човек.
Маслото лекува.
Рициновото масло се добива от семената чрез студено пресoване, за да се отстрани семенната обвивка, след което следват други пречиствателни процедури. Рициновото масло е гъста, сироповидна мазникава течност, от почти безцветна до слабожълтеникава, без миризма и почти без вкус. Съдържа оксилеинова, олеинова, линолова киселини, витамините А и Д.
Прието през устата, рициновото масло предизвиква очистително действие на тънките черва и засилване на перисталтиката на червата след няколко часа при запек. Приема се в доза 30 г рициново масло за възрастен човек, еднократно. Не причинява колики и е добро при остър запек и при чревни възпаления. При хроничен запек на дебелото черво рициновото масло не е подходящо очистително средство, понеже продължителната му употреба води до трайно възпаление на лигавицата и до загуба на апетита. На болни, които не могат да го приемат в течен вид, се предписват желатинови капсули.
Рициновото масло се прилага и външно за мазане на кожата при някои кожни проблеми и болести. То има епителизиращо, гранулиращо, обезболяващо и трофостимулиращо действие. Използва се при алергичен дерматит, подсичане, язви на подбедриците, себорея на лицето и косата, пърхот на люспи и за растеж на косата при оредяване и косопад.
Освен като вкусна подправка в много рецепти, копърът се използва и като основна съставка на някои лекарствени продукти. Докато за подправянето на салати, туршии и други ястия обаче по-често се използв...
Много хора смятат, че жълтеещите зъби се дължат на редовна консумация на кафе, чай и на тютюнопушене. Съществуват обаче и редица лекарства, които могат да оцветят зъбите. Познати са следните мед...
Белият имел е паразазитиращ върху различни дървета вечнозелен храст. Най-много се среща при тополите, брезите, върбите, ябълките и крушите. Дърветата с белия имел, разбира се, страдат от паразита, тъй...
Доброкачествените тумори (аденоми) на простата се срещат често при мъжете над 50 г. Поради различни причини не всички от тях получават адекватно лечение. За това и възникват слухове за народни средств...
Пъпешът, част от слънцето